Той отдаде чест, много внимателно постави оръфан лист хартия върху бюрото на Ваймс и го разглади.
— ’р вечер, Капитан — каза той. — Докладва се вчерашния инцидент, и такова. Освен това, дължиш четири пенса на Чай-Клуба.
— Каква е тая работа с някакво джудже, Сержант? — рязко попита Ваймс.
Колън сбърчи чело.
— Какво джудже?
— Онова, което току-що се е включило в Нощната Стража. Казва се… — Ваймс се поколеба, — Керът, или нещо подобно.
— Той? — Ченето на Колън увисна. — Той е джудже? Винаги съм казвал, че не може да им се има вяра на малките копеленца! Значи, той успя да ме заблуди, Капитане, малкият му кучи син трябва да е излъгал за ръста си! — Колън беше предубеден за ръста, поне що се отнасяше до хора, по-ниски от самия него.
— Знаеш ли, че е арестувал Президента на Гилдията на Крадците тази сутрин?
— За какво?
— За това, че е Президент на Гилдията на Крадците, както изглежда.
Сержантът изглеждаше озадачен.
— Къде е престъплението в това?
— Струва ми се, че май е най-добре да поприказвам с този Керът.
— Вие не го ли видяхте, сър? — попита Колън. — Той каза, че ви е докладвал, сър.
— Аз, ъъ, сигурно съм бил зает по това време. Не ми е едно на главата.
— Да, сър — съгласи се Колън учтиво.
Ваймс имаше точно толкова останало му самоуважение, колкото да отвърне поглед и да зарови из пластовете бумаги върху бюрото си.
— Трябва да го отстраним от улиците възможно най-скоро — промърмори той. — Преди да се усетим и вече ще ни е докарал шефа на Гилдията на Убийците заради това, че убива хора! Къде е той?
— Изпратих го навън с Ефрейтор Нобс, Капитане. Казах да му покаже района и бакиите, такива работи.
— Ти си изпратил току-що постъпило попълнение навън с Ноби? — уморено попита Ваймс.
Колън се запъна.
— Ами, сър, опитен човек, помислих си, Ефрейтор Нобс би могъл да го научи на много…
— Нека се надяваме само, че не се учи бързо — каза Ваймс, докато си нахлупваше кафявия железен шлем на главата. — Хайде.
Когато излязоха от Наблюдателницата, на стената на кръчмата беше подпряна стълба. Някакъв як мъж отгоре й изпсува под носа си, докато се бореше със светещата табела.
— „Е“-то не работи както трябва — извика му Ваймс.
— Какво?
— „Е“-то. А „Т“-то пращи, когато вали. Крайно време беше да го поправят.
— Поправят? О! Да. Поправят. И аз точно това правя. Поправям го.
Стражите зашляпаха през локвите. Брат Наблюдателна Кула бавно поклати глава и после отново насочи вниманието си към отверката.
Мъже като Ефрейтор Нобс могат да бъдат открити във всяка армия. Въпреки че познанията им върху всяка буква от Правилника обикновено са енциклопедични, те имат пълната грижа никога да не пораснат в чин над, може би, ефрейтор. Той имаше склонността да говори през крайчеца на устата си. Пушеше непрестанно, но странното нещо — забеляза Керът, — беше, че всяка една цигара, запалена от Ноби, се превръщаше във фас почти на мига и си оставаше фас безкрайно дълго или докато не се озовеше зад ухото му, което представляваше един вид никотиново Слонско Гробище. В редките случаи, когато той вадеше някоя от устата си, държеше я, стисната в юмрук.
Беше дребен, кривокрак мъж, който малко приличаше на шимпанзе, дето никога не го канят на следобедно парти.
Възрастта му беше неопределима. Но в цинизма и общата досада от света, която е един вид историческо мерило на личността, той беше на около седем хиляди години.
— Леко парче е тоя маршрут — рече той, докато крачеха по една мокра улица в квартала на търговците. Опита някаква дръжка на врата. Беше заключена. — Дръж се за мен — добави, — и аз ще имам грижата да нямаш проблеми. Така, ти пробваш дръжките на вратите от другата страна на улицата.
— А! Разбирам, Ефрейтор Нобс. Трябва да проверим дали някой не си е забравил магазина отключен — каза Керът.
— Бързо схващаш, синко.
— Надявам се да мога да арестувам някой нарушител на местопрестъплението — пламенно изрече Керът.
— Ъ-ъ, ъхъ — отвърна Ноби несигурно.
— Но ако открием някоя незаключена врата, предполагам, че трябва да извикаме собственика — продължи Керът. — А един от нас трябва да остане да пази нещата, нали така?