— Гр’дузк! Гр’дузк! ааК’зт езем ке бур’к тзе тзим?9
Боят престана. Сто брадясали лица се втренчиха в приведената фигура на Керът. Раздразнението им се примеси с изненада.
Една очукана халба отскочи от бронята му. Керът се пресегна и вдигна някаква биеща се фигура, без видими усилия.
— Дж’ук, йдтруз-т’руд-езтуза, худр’зд дезек дрез’хук, хузукрук’т б’тдуз г’ке’к ме’ек б’тдуз т’бе’тк кче’друтк ке’хкт’ д. ааДб’тхук?10
[/1/ Популярна игра сред джуджетата, която се състои в заставане на няколко крачки разстояние един от друг и хвърляне на големи каменни късове по главата на противника.]
[/2/ Букв.: „Всичко правилно закрепено и подпряно?“]
Никога през живота си никое джудже не беше чувало толкова много думи на Стария език от устата на някой, надхвърлящ четири стъпки височина. Бяха удивени.
Керът пусна провинилото се джудже на пода. В очите му имаше сълзи.
— Вие сте джуджета! — каза той. — Джуджетата не трябва да се държат така! Погледнете се. Не ви ли е срам?
Сто твърди като камък челюсти увиснаха.
— Искам да кажа, погледнете се! — Керът поклати глава. — Представяте ли си горката ви, белобрада стара майчица, която изнемогва там, далеч, в малката си дупка, и се чуди какво ли прави синът й тази вечер, представяте ли си какво ли би си помислила тя, ако ви видеше сега? Вашите собствени скъпи майки, които най-напред ви показаха как да си служите с търнокоп…
Ноби, застанал на входа ужасен и замаян, долови нарастващия хор от секнене на носове и сподавени хълцания, докато Керът продължаваше:
— …тя най-вероятно си мисли: сигурно той кротко играе на домино някъде или нещо подобно…
Едно близкостоящо джудже, което носеше шлем, обрамчен с дълги колкото среден пръст шипове, тихичко заплака в бирата си.
— А и се обзалагам, че много отдавна никой от вас не й е писал, а обещахте да й пишете всяка седмица…
Ноби разсеяно измъкна една мърлява кърпичка и я подаде на едно джудже, облегнато на стената, което се тресеше от мъка.
— Така значи — мило каза Керът. — Не искам да насилвам никого, но отсега нататък ще минавам оттук всяка вечер и ще очаквам подобаващи на джуджета образци на поведение. Знам какво е да си далеч от вкъщи, но за подобни неща не съществува извинение. — Tой си докосна шлема. — Г’хрук, т’ук.11
Той дари всички с лъчезарна усмивка и полуизлезе, полуизпълзя от бара. Щом се измъкна на улицата, Ноби го потупа по ръката.
— Да не си посмял друг път да ми причиняваш нещо подобно — разгневи се той. — Ти си Градската Стража! Не ми излизай повече с тая работа за закона!
— Но това е много важно — сериозно каза Керът, подтичвайки след Ноби, докато той сви боязливо по една по-тясна улица.
— Но не толкова важно, колкото да останеш цял-целеничък — отвърна Ноби. — Барове на джуджета! Ако имаш поне малко здрав разум, мойто момче, ще влезеш тук. И си затваряй устата.
Керът се вгледа нагоре към сградата, която бяха стигнали. Беше издигната малко по-навътре от калта на улицата. Отвътре се носеше шумът от значително количество пиене. Очукана табела висеше над вратата. Изобразяваше барабан.
— Кръчма, нали? — попита Керът замислено. — Отворена е по това време?
— Не виждам защо да не е — отвърна Ноби, докато отваряше вратата. — Адски полезна идея. „Поправения Барабан“.
— И още пият? — Керът запрелиства бързо книгата.
— Надявам се — рече Ноби. Той кимна към трола, който бе нает от „Барабана“ като размазвач12.
— ’р вечер, Детритъс. Само развеждам новото момче из района.
Тролът изсумтя, после махна с една закоравяла ръка.
Вътрешността на „Поправения Барабан“ сега се слави като най-известната пропаднала кръчма по целия свят на Диска и като такава забележителност на града, че след неотдавнашна неотложна редекорация, новият собственик загуби цели дни, докато възстанови оригиналната патина от мръсотия, сажди и по-трудно разпознаваеми вещества по стените и внесе един тон вече сплути треволяци за пода. Пиячите бяха обичайната пасмина герои, главорези, наемници, разбойници, негодници, но само анализ под микроскоп би подсказал кой какъв е. Плътни кълба дим висяха във въздуха, може би за да избегнат допир със стените.
Разговорът заглъхна частично, когато двамата стражи влязоха вътре, после възобнови предишната си сила. Няколко стари дружки махнаха на Ноби.
10
Слушай, слънчице [букв.: „втренченият поглед на голямото горещо око в небето, яростният взор на което прониква в отвора на пещерата“], не искам да ми се налага да удрям когото и да било, така че, ако ще си играете на Б’тдуз /1/, и аз ще си играя на Б’тдуз с вас. Разбрахме ли се? /2/