— Нали не мислиш — започна сержантът, — че той е победил, а?
Капитанът вирна брада.
— Дължим го на нашия колега и другар по оръжие. Трябва да проверим.
Зад тях някой изхленчи. Обърнаха се и видяха Ноби, който подскачаше на един крак, а си стискаше петата на другия.
— Какво те е прихванало, човече? — попита Ваймс.
Ноби издаде измъчени звуци.
Сержант Колън започна да проумява. Макар че предпазливото раболепничене беше обичайният модел за поведение на Нощната Стража, нямаше ни един измежду тях, който поне веднъж да не е опитвал юмруците на Детритъс. Ноби просто беше опитал да си поиграе на отмъщение според най-добрите полицейски традиции навсякъде по света.
— Взе, че го ритна в топките, сър.
— Позор — неопределено отвърна капитанът. Поколеба се. — Тролите имат ли топки? — попита той.
— И то от камък, сър.
— Божичко! — рече Ваймс. — Госпожа Природата се движи по странни пътища, не е ли така.
— Съвсем прав сте, сър — послушно се съгласи сержантът.
— А сега — каза капитанът и изтегли сабята си, — напред!
— Дасър.
— Това се отнася и за теб, Сержант — добави капитанът.
— Дасър.
Това беше възможно най-предпазливото напредване в историята на военните маневри, най-долу в скалата, където неща като Щурмът на леката кавалерия са най-горе.
Те надникнаха внимателно през изтърбушената врата.
По масите бяха намятани значителен брой хора, по-точно по онова, което беше останало от масите. Тези, които още бяха в съзнание, не изглеждаха особено щастливи от този факт.
Керът стоеше насред стаята. Ръждясалата му ризница беше изпокъсана, шлемът му беше изчезнал, олюляваше се малко насам-натам, а едното му око вече започваше да се подува, но той разпозна капитана, пусна немощно протестиращия клиент, когото държеше, на земята, и отдаде чест.
— Дължа да доложа трийсет и едно нарушения по Предизвикване на сбиване, сър, петдесет и шест случая на Размирно поведение, четиридесет и едно нарушения по Възпрепятстване на служител от Стражата при изпълнение на служебния му Дълг, тринайсет нарушения по Нападение със Смъртоносно оръжие, шест случая на Злонамерено издебване в гръб и… и… Ефрейтор Ноби не ми е показал още нищо…
Той политна назад и счупи маса.
Капитан Ваймс се прокашля. Изобщо не беше сигурен какво се предполагаше да направи сега. Доколкото знаеше, Стражата никога по-рано не се беше озовавала в такова положение.
— Мисля, че трябва да му донесеш да пийне нещо, Сержант — каза той.
— Дасър.
— Донеси и на мен едно.
— Дасър.
— Вземи и за себе си, ако искаш.
— Дасър.
— А ти, Ефрейтор, би ли… какво правиш?
— Претърсвамтелатасър — бързо отвърна Ноби, докато се изправяше. — За уличаващи доказателства и прочее.
— В кесиите им?
Ноби скри ръце зад гърба си.
— Човек никога не знае, сър.
Сержантът беше открил една като по чудо оцеляла бутилка с алкохол в развалините и изля по-голямата част от съдържанието й между устните на Керът.
— К’во ще правим с всичко това, Капитане? — попита той през рамо.
— Нямам ни най-малка представа — каза Ваймс и седна. Затворът на Стражата беше голям точно колкото да побере шестима много дребни човека, каквито бяха обикновено единствените, подлежащи на прибиране в него. Докато тези…
Той отчаяно се огледа наоколо. Тук беше Норк „Набиващият на колове“, проснат под една маса, който гълголеше нещо неразбираемо. Тук беше Големият Хенри. Тук беше и Грабещия Симънс, един от най-страшните кавгаджии по баровете из целия град. Общо взето, тук имаше достатъчно хора, покрай които човек за нищо на света не би искал да е, щом дойдат на себе си.
— Бихме могли да им прережем гърлата, сър — рече Ноби, ветеран от двайсетина бойни полета, малко след като битките по тях бяха свършили.
Той беше открил един участник в сражението в несвяст, който горе-долу отговаряше по размер, и замислено му сваляше ботушите, които изглеждаха съвсем нови и почти точния номер.
— Това би било съвършено погрешно — каза Ваймс. Той не беше сигурен как точно човек прерязваше нечие гърло. Никога досега не му се беше удавал подобен случай.
— Не — каза той. — Мисля, че може би ще ги пуснем да си ходят с предупреждение.
Изпод пейката долетя стон.
— Освен това — продължи бързо, — трябва възможно най-скоро да пренесем падналия ни другар на някое безопасно място.
— На място казано — рече сержантът и сръбна от шишето, колкото да си успокои нервите.
Двамата успяха да повдигнат Керът помежду си и да насочат треперещите му крака нагоре по стълбите. Ваймс, който едва удържаше на тежестта, се огледа за Ноби.