Посетителят въздъхна.
— „УкУшареният Кит не знае нищо за мощните дълбини“ — рече той. — Ако от това ти става по-добре.
— „Зле построената кула се тресе мощно от прелитащата пеперуда“.
Просителят сграбчи решетките на прозореца, придърпа се към него и изсъска:
— А сега ме пусни да вляза, прогизнал съм от дъжда.
Последва нова мокра пауза.
— Онези дълбини… ти мощни ли каза или нощни?
— Мощни, казах. Мощни дълбини. Тъй като са, така де, дълбоки. Аз съм — Брат Пръсти.
— На мен ми прозвуча като нощни — усъмни се невидимият пазач на вратата.
— Виж какво, искаш ли скапаната книга или не? Не съм длъжен да правя това. Бих могъл да съм си вкъщи, в леглото.
— Сигурен ли си, че беше мощни?
— Слушай, знам съвсем точно колко дълбоки са скапаните дълбини — припряно го увери Брат Пръсти. — Знам ги колко дълбоки бяха и когато ти беше само един забутан послушник. А сега ще отвориш ли тази врата?
— Ами… добре.
Чу се шумът от отмествани резета. После гласът каза:
— Имаш ли нещо против да бутнеш малко? Вратата на знанието, през която необучените нямат право да минават, нещо заяжда от влагата.
Брат Пръсти й удари едно рамо, промъкна се през нея, изгледа гадно Брат Пазача на Портата и забърза навътре.
Останалите го чакаха във Вътрешното Светилище, мотаейки се с глупавото изражение на хора, които не са свикнали да носят злокобните закачулени черни плащове. Върховният Старши Учител му кимна.
— Брат Пръсти, нали?
— Да, Върховен Старши Учителю.
— Носиш ли онова, което беше изпратен да донесеш?
Брат Пръсти измъкна един пакет изпод плаща си.
— Точно там, където казах, че ще е. Никакъв проблем.
— Браво, Брат Пръсти.
— Благодаря, Върховен Старши Учителю.
Върховният Старши Учител почука с чукчето си за внимание. Събраните в стаята се дотътриха в нещо като кръг.
— Приканвам Уникалната и върховна ложа на Проясненото братство към ред — произнесе той с напевен глас. — Вратата на Знанието запечатана ли е здраво срещу еретици и непосветени?
— Твърдо е заяла — отвърна Брат Пазача на Портата. — От влажното е. Другата седмица ще си донеса рендето, бързичко ще я…
— Добре, добре — раздразнено го прекъсна Върховният Старши Учител. — И едно „да“ щеше да свърши работа. Тройният кръг хубаво и вярно ли е очертан? Всички ли са тук, които Са Тук? И ще бъде добре за непосветения да го няма тук, защото той ще бъде взет от това място, гаскинът му — разпран, молите му ще бъдат издухани от четирите вятъра, велчетът му разкъсан на парчета с много куки, а фигинът му ще бъде забучен на кол… Какво има пък сега?
— Извинявай, ти Проясненото братство ли каза?
Върховният Старши Учител изгледа свирепо самотната фигура, вдигнала ръка.
— Да, Проясненото братство, страж и пазител на свещеното знание от време, когато никой човек не може да…
— От миналия февруари — рече Брат Пазача услужливо.
Върховният Старши Учител усети, че Брат Пазача изобщо всъщност не е схванал смисъла на нещата.
— Съжалявам. Съжалявам. Съжалявам — заповтаря притеснената фигура. — Сгрешил съм братството, струва ми се. Сигурно съм свил не там, където трябва. Ще тръгвам, моля да ме извините…
— А фигинът му ще бъде забучен на кол — повтори многозначително Върховният Старши Учител на фона на мокри дървени шумове, докато Брат Пазача се опитваше да отвори страховитата порта. — Свършихме ли вече? Някой друг непосветен да се е озовал случайно тук на път за някъде другаде? — добави той с горчив сарказъм. — Така. Чудесно. Толкова се радвам. Дали ще е вече прекалено, ако се осмеля да попитам дали Четирите наблюдателни кули са обезопасени? О, хубаво. А Крачолът на Светостта, някой направил ли си е труда да му се изповяда? О, ти си го направил. Както трябва ли? Ще проверя, да знаеш… така. А прозорците завързани ли са с Червените връзки на Интелекта, в съответствие с древните предписания? Добре. А сега сигурно можем да се залавяме на работа.
С леко намусения вид на някой, който е прокарал пръст по най-горния рафт в стаята на снахата и е открил, противно на всички очаквания, че той е изрядно чист, Старшият Учител се залови на работа.
Ама че пасмина, мислеше си той. Група некомпетентни, които никое друго тайно общество не би докоснало и с десетметров Скиптър на Властта. От онези, дето ще си изкълчат пръстите дори при най-простото тайно ръкостискане.
Но некомпетентни с възможности, въпреки всичко. Нека останалите общества да взимат опитните, надеждните, амбициозните, самоуверените. Той ще вземе хленчещите и обидените, онези, натъпкани със злоба и жлъч, онези, които знаеха, че биха могли да стигнат далеч, стига само да им се даде шанс. Дайте му онези, в които потоците на злината и мъстта бяха набъбнали зад тънките стени на негодността и долнопробната параноя.