– А мотористът?
– Той се оказа доста проблемен тип. Досието му е дебело два пръста. Не мога да си представя какво би могъл да прави на подобна среща. Да регулира движението? Да разлепва плакати?
Ричър се замисли за миг, след което попита:
– Имаш ли адреса му?
– Да, защо?
– Имам чувството, че го изхвърлиха от сбирката. Нищо чудно той да се окаже най-приказлив от всички. И бездруго нямам какво да правя, докато Фишър не се обади. Мисля да си поговоря с него. Да видим какво ще научим за Клостерман, ако подходим под друг ъгъл.
– Може да изскочи нещо. Но не съм те насърчавал да го правиш. И не си научил адреса му от мен.
Ричър благодари на Уолуърк и затвори, след което звънна на Сандс и я уведоми какво възнамерява. Тя не отговори веднага.
– Всичко наред ли е? – попита Ричър.
– Да – отвърна Сандс. – Ръсти не е добре.
– Какво е направил?
– Получи мигрена. Знаех си, че така ще стане. Винаги го заболява глава, когато се преумори. Отказва да си почива, отказва да се храни, отказва да пие. След това – бум! И пада на земята!
– Ще пристигна след пет минути.
– Не, по-добре иди при моториста. В Бюрото се научих да проследявам всяка улика, всяка нишка. И то час по-скоро, ако искам да разкрия случая.
……
Адресът, който Уолуърк бе съобщил на Ричър, се намираше в същия квартал като дома на Холи. След като подмина бензиностанцията, Ричър сви на югозапад, за да избегне минаването през центъра на града, навлезе в матрицата от правоъгълни парцели с правоъгълни къщи и спря пред последната сграда на улицата, която търсеше. Сигурно е била последната, която са построили, предположи Ричър. Вероятно е с година-две по-млада от първата. А това би могло да се окаже предимство, ако междувременно архитектите са отстранили всички недостатъци на предишните къщи. Или обратното, ако ентусиазмът на строителите е секнал и те са изпратили най-добрите си майстори на нов обект. Това обаче нямаше значение, тъй като постройката изглеждаше като пренесена от някое бунище. Част от керемидите бяха изпопадали. Прозорците бяха потъмнели от мръсотия. Боята по фасадата се белеше. Дворът бе осеян с отпадъци, изхвърлени сякаш от химически завод. По средата му обаче стоеше лъскав мотор, който изобщо не се вписваше в обстановката. Машината бе с изрисувани върху резервоара пламъци, удължено кормило с високи дръжки и широки стапенки.
Къщата, досущ като тази на Холи, имаше входна врата без прозорец. Ричър не бе склонен да почука на нея, затова подмина и спря в края на улицата. Тук поне нямаше да се притеснява от съседите. Нито пък щеше да прескача огради. Дори да искаше. Защото оградата бе паднала. Ричър стъпи върху счупените дъски и влезе в двора. Ако някой бе правил опити да посади цветя или да коси трева, времето бе заличило всяка следа от тях. В двора не растеше абсолютно нищо. Почвата бе тъмнокафява. Същинска пустош. Ричър не би се учудил да види учени в костюми за биологична защита да вземат проби от пръстта. Той заобиколи къщата от задната ѝ страна. Там също имаше плъзгаща се стъклена врата. Но с голяма диагонална пукнатина от единия край до другия. Някой се бе опитал да я покрие с прозрачно тиксо, което бе пожълтяло от старост, а по подвитите му нагоре краища бяха полепнали мумифицирани насекоми. Ричър надзърна в кухнята. Вратите на шкафовете бяха разкривени. Едни бяха провиснали, други изобщо не се затваряха. На печката имаше тенджери, от мивката стърчеше огромна купчина мръсни чинии и чаши. Кофата за боклук преливаше от бутилки и кутийки. Пепелникът на малката кръгла маса също бе препълнен. Но от моториста нямаше и следа. Нито от друг човек.
Ричър почука на стъклото. Нещо проскърца над главата му. Като от отваряне на прозорец. Ричър пристъпи по-близо до стената.
– Който и да си, няма ги. – Гласът бе женски, дрезгав от цигарите. – А сега се разкарай от двора ми.
– Трябва да говоря със Зак – отвърна Ричър.
– Казах ти, че не е тук.
– Моторът му е отпред.
– Тогава говори с мотора му. Зак не е тук. Никой от тях не е тук. Ела и провери, ако не ми вярваш. Стига скоро да са ти слагали инжекция против тетанус.
– Къде са?
– В сервиза очевидно. Опитват се да стегнат онази проклета таратайка.
– Ще ми дадете ли адреса на сервиза?
– Ако не го знаеш, това означава, че не познаваш Зак. За какво ти е притрябвал?
– Искам да поговорим за една работа.
– Наистина не познаваш Зак, щом си въобразяваш, че той би искал да работи нещо – изкиска се жената.
– Не би отказал работата, която ще му предложа. Повярвайте ми.