Жената се замисли.
– Да не би да става въпрос за пари? Истински пари, които приемат в магазина?
– За много пари.
– Добре, имаме сделка. Ще ти кажа къде е Зак, а ти ще му обясниш, че трябва да ми даде половината от това, което изкара. Или ще го изритам навън. Отново.
……
Жената упъти Ричър. Обясненията ѝ го отведоха на запад по шосе, което ту се разширяваше, ту се стесняваше. От двете му страни се простираха ниви, а покрай канавките стърчаха телефонни стълбове. Част от нивите бяха прорязани от отводнителни канали, други бяха покрити с оскъдна растителност. Нищо чудно някога да са били култивирани. А после да са били отчуждени за строителни нужди. Каквито и планове да са имали някога предприемачите, отдавна се бяха отказали от тях и бяха зарязали парцелите на произвола на съдбата.
Ричър измина двайсет и пет-шест километра. Оставаше му още съвсем малко. Жената бе казала трийсет, след което трябва да види кръстовище, но повечето хора са склонни да закръгляват. Появи се и кръстовището, а от другата му страна, вдясно, се издигаше самотна постройка. Сервизът. Разположен така, че да привлече шофьорите, които пътуват на изток или запад. Избор, който може да бе направен съвсем случайно, а може и да беше резултат от задълбочено проучване на трафика и демографията. Но нито едното, нито другото не му бе осигурило добро бъдеще в дългосрочен план.
Самата постройка беше съвсем обикновена. Колони по ъглите и в средата на всяка стена. Стоманени, най-вероятно, поставени върху бетонни основи. Страничните стени, а също и задната изглеждаха масивни. Покривът бе плосък. Отпред имаше две широки ролетни врати, и двете вдигнати. Навремето бяха водили към два подемника. Единият още се ползваше, тъй като бе заобиколен от инструменти, компресори и всичко необходимо. На този подемник бе качен автомобил, а гумите му се издигаха на височината на главата на Ричър. Купе с две врати и издължена предница, вероятно от края на шейсетте или началото на седемдесетте. Ярко-оранжево на цвят. Под него стоеше млад мъж и ровичкаше нещо. Отстрани се бяха наредили четирима души и му даваха съвети. Другото работно място бе превърнато в нещо като клуб. Три кожени канапета, и трите съвсем различни. Хладилник. Маса от автомобилни гуми, покрити с кръгло стъкло. И плакати по стените. Някои на коли, някои на жени, някои на коли и жени.
Отвън бяха паркирани пет пикала, все американски марки. Всичките бяха черни, с алуминиеви джанти и големи гуми. И всичките бяха с оранжеви пламъци отстрани. Ричър спря в края на редицата. Излезе от колата и огледа мъжете в сервиза. Възрастта им варираше от двайсет и няколко до четиресет, прецени той. Двама бяха облечени с черни кожени панталони и елеци. Други двама – с джинси и тениски. Последният – мъжът под колата – бе с черен работен гащеризон. Всичките бяха бели. И руси. Широкоплещести и мускулести. Ричър предположи, че тренират заедно в някой фитнес. А може би със самоделни уреди. Или пък бяха тренирали в двора на някой затвор. Където бяха попадали повече от веднъж.
Другото общо между тях бе, че никой не приличаше на Зак.
– Проблем с колата ли имаш, приятел? – Монтьорът с гащеризона пристъпи крачка напред. – Не мога да ти помогна. Съжалявам. Това е частен клуб, а не традиционен сервиз.
– Търся Зак – отвърна Ричър.
Монтьорът погледна приятелите си.
– Не познавам никакъв Зак. Съжалявам.
В този момент в задната част на помещението се отвори врата. Може би на склад, може би на тоалетна. Появи се Зак, който не бе свалил очилата и кърпата от главата си.
– Така ли? – възкликна Ричър. – Ето го там. Искаш ли да те запозная с него?
– На забавен ли се правиш? – попита Зак и прекрачи прага. – Какво искаш?
– Да поговорим.
– За какво?
– За Хенри Клостерман.
– Не познаваме никакъв Хенри Клостерман, нали, момчета?
Останалите поклатиха глави и изсумтяха.
– Разбира се, че го познавате. Той имаше работа за теб, но се получи известно недоразумение. Ти си остана с празни ръце. Но господин Клостерман не обича хората, които вдигат бялото знаме при първия неуспех. Смятам, че трябва да опиташ отново. Добрата новина е, че мога да ти помогна. Стига ти да ми помогнеш преди това.
– Глупости! – отвърна Зак.
– Не. Това е самата истина. Но предполагам, че ако не искаш да работиш с господин Клостерман…
– След като познаваш господин Клостерман, би трябвало да членуваш в Братството. Защо ли не съм те виждал на нито една сбирка?
Ричър вдигна рамене.
– Прекарвам твърде много време на път. Не е нужно да доказвам каквото и да било. Аз съм делови партньор на господин Клостерман. Дори днес сключихме сделка, между другото. В дома му, където съм бил неведнъж. Именно там те видях и дочух какво се е случило. Искам само да потвърдиш някои подробности и ще се върнеш отново в играта.