– Можеш да си вземеш сделката и да си я напъхаш отзад. Братството! Член ли си? Да или не? Защото всички ние сме. Покажете му, момчета.
Мъжете с тениски ги вдигнаха нагоре. Двамата с елеците ги разтвориха. А онзи с гащеризона започна да го разкопчава. Всички имаха една и съща татуировка. В лявата половина на гърдите. Белоглав орел, стиснал стрели в ноктите на двата си крака, не само на единия. А в самия център на орела, на мястото на американското знаме, имаше кръгъл щит с черна свастика на червен фон.
Неясният образ, който се въртеше в съзнанието на Ричър след разговора с Клостерман, се избистри. Дойде на фокус. Белите цветя в дневната на Клостерман. Те бяха еделвайси. Любимите цветя на Адолф Хитлер. Което разкри на Ричър онова, което Клостерман криеше. Баща му бе пристигнал от Германия през 1946 г. И бе донесъл поне една ценна картина, благодарение на която да започне нов живот. Старият Клостерман бе военнопрестъпник. Нацист. И Хенри продължаваше семейния бизнес, така да се каже.
– Е, това опростява нещата – каза Ричър. – Мислех си, че има два начина да го направим, а сега виждам, че остава само един.
– Вдигни си ризата – подкани го Зак. – Покажи ни твоята татуировка.
Ричър не помръдна.
Зак закопча елека си и се обърна към приятелите си:
– Този тип сигурно е от "Антифа". Господин Клостерман предупреди, че са тръгнали по петите ни. Затова се нуждае от помощта ни.
– И с какво можете да му помогнете? – попита Ричър. –Да му вържете обувките? Предполагам, че ако се заемете всички заедно, може и да се справите. Стига да разполагате с два дни. След което ще се отдадете на заслужена почивка в някой публичен дом. За гейове.
Шестимата пристъпиха напред като един, разгневени от обидата.
– Спокойно, момчета – продължи Ричър. – Защо не използвате ресурсите, с които разполагате? Огледайте се! Пълно е с гаечни ключове. Чукове. Кръстачки за гуми. Всякакви остри или тежки инструменти.
Мъжете се спогледаха. Изглеждаха объркани. Врагът им помагаше, но защо ли? Гневът обаче надделя. След като Ричър им бе предложил да използват инструментите като оръжия, никога нямаше да го послушат. Защото така щяха да се изложат.
Ричър ги огледа. Шестимата бяха застанали в една редица, кипнали от агресия. Обладани от идеологически гняв. Глутницата срещу неверника. Ричър беше неверникът. Освен това бе научил онова, което го интересуваше. Или поне най-важното. Имаше кола. Можеше да потегли. Така щеше да постъпи разумно. Но все пак ставаше въпрос за нацисти. Ричър си спомни за майка си. Която била дете по време на Втората световна. В окупирана Франция. Семейството ѝ често гладувало. Студувало. Излагало се на опасности. Не, Ричър нямаше да отстъпи.
Шестимата продължаваха да стоят в една редица на две педи един от друг. Намираха се на около три метра от Ричър и напредваха бавно. Проблемът бе очевиден. Целта на Ричър бе да намали броя им възможно най-бързо. Обичайната му тактика срещу многоброен противник залагаше на предизвикателството. Трябваше да подразни врага, да го провокира и да го накара да нападне пръв. Щеше да изчака шестимата да се озоват на метър и половина от него, след което щеше да се втурне в центъра на редицата им и да удари с лакът мъжа, който се намираше вдясно от него. Така щеше да намали силите на противника. Щеше да го принуди да се обърне. Буквално. Защото Ричър щеше да се намира зад гърба му. И противникът нямаше да го вижда. След секунда или колкото им бе необходимо, за да преодолеят изненадата, враговете му щяха да се обърнат. Но Ричър щеше да ги очаква с лице към тях. И щеше да ги атакува по същия начин. С вдигнат лакът. Щеше да го завърти и да удари мъжа, който допреди малко се бе намирал от лявата му страна, а сега се падаше от дясната. И ако Ричър уцелеше подходящия момент, онзи щеше да се блъсне челно в лакътя му като пиян шофьор в насрещното. Подбирането на подходящия момент идва с опита. А Ричър разполагаше с достатъчно опит. В случая обаче той имаше един проблем. В центъра на редицата стоеше Зак. А Ричър не искаше Зак да изгуби съзнание пръв. Искаше да го остави за накрая.
Затова Ричър чакаше и наблюдаваше. Мъжът най-вляво се промъкваше встрани. По диагонал. Опитваше се да заобиколи Ричър и да го нападне в гръб, докато той бе зает с останалите. А това подсказа на Ричър една идея. Престори се, че гледа надясно, за да насърчи противника да продължи наляво. Изчака, докато редицата се озове на седем крачки от него. Шест. После пристъпи леко вдясно. Половин крачка. Не повече. Стъпи стабилно с единия крак, завъртя се наляво и се прицели в тясното разстояние между двамата мъже в края. Докато Ричър се завърташе, вдигна и двата си лакътя. И ги насочи рязко напред. Удари единия под брадичката, а другия право в лицето. И двамата паднаха като подкосени. Ричър се завъртя по посока на часовниковата стрелка с десния лакът напред. Ударът пропусна следващия в редицата, но въртеливото движение придаде повече сила на крошето, което Ричър нанесе с лявата си ръка. Юмрукът му попадна в слепоочието на мъжа. Минус трима.