Половината му противници бяха извън играта. Останалите трима не направиха опит да го заобиколят и да се възползват от по-големия си брой. Не, останаха строени в една редица, сякаш умоляваха Ричър да ги нокаутира един по един. Силен удар в лицето на първия противник можеше да се окаже достатъчен. И да откаже останалите двама от намерението им да се нахвърлят срещу Ричър. Но отново имаше проблем. Следващият в редицата бе Зак, а това изискваше различен подход. Ричър се престори, че посяга към лицето на Зак, и когато той вдигна ръце да се предпази, го изрита в коляното. Зак падна и Ричър го изрита отново, този път в слънчевия сплит, при което му изкара въздуха и го остави превит на земята да отваря и затваря безмълвно уста като риба на сухо.
Последните двама отстъпиха назад и се раздалечиха. Ричър усещаше как колелцата в главите им се завъртат отначало бавно, а после все по-бързо. Какво стана? Какво да правим? Да бягаме? Да се бием? Но как? Ричър използва объркването им, за да стъпи върху ръцете на Зак, в случай че младежът крие пистолет или нож, след което се обърна към двамата оцелели противници.
– Колкото и да ми е неприятно, трябва да ви кажа следното. Боят приключи, момчета. Вие изгубихте, би трябвало да си вървите и да си спестите болката.
Двамата се спогледаха безмълвно. После се раздалечиха и образуваха триъгълник с Ричър на върха. А междувременно Ричър пресмяташе ъглите. Анализираше ситуацията от гледна точка на геометрията. И стигна до извода, че следващата геометрична фигура ще бъде права линия. С него по средата. Тогава двамата щяха да го нападнат едновременно. Ричър щеше да се изправи срещу две мишени. Две заплахи. Което щеше да затрудни отбраната му. Допуснеше ли да му се нахвърлят заедно, най-вероятно щеше да получи удар или два. Но Ричър не обичаше да получава удари. Причината не бе нито суета, нито непоносимост към болка. Не, ударите намаляваха ефективността. Нормалната му реакция в подобни случаи бе да остави двамата нападатели да се приближат, да наберат скорост. След което да скочи наляво. Единият щеше да се сепне и да отстъпи назад, но другият щеше да се втурне напред като ловец, преследващ плячка. Тогава Ричър щеше да смени посоката. И още веднъж, за да изненада първо единия, после другия нападател. Този път обаче тактиката му нямаше да сработи, защото двамата се движеха прекалено бавно. Буквално пълзяха напред. От предпазливост. А планът на Ричър изискваше скорост. Инерция. Затова той го промени. Скочи встрани и хвана по-едрия тип за дясната му ръка, продължи въртенето, като повлече противника си със себе си, и описа пълен кръг от триста и шейсет градуса. После Ричър използва единия си крак за опора, а теглото си като дискохвъргач и още преди да се бе завъртял докрай, краката на противника му вече бяха във въздуха. А когато се завъртя напълно, краката бяха на нивото на кръста на Ричър и изритаха другия нападател, който се просна на земята, нокаутиран от двойния удар. Ричър пусна своя противник. Изчака за миг, колкото да се увери, че е стъпил здраво, и изрита мъжа в лицето с всичка сила. Бе силен, мощен удар, досущ като с пневматичен чук, който премаза кости и сухожилия и изби зъби. Последният оцелял опонент се опитваше да пропълзи настрани, но Ричър го настигна и го изрита в главата. В подобна ситуация – когато врагът му вече бе на земята – Ричър обикновено използваше левия си крак. По-слабия. Но този тип бе нацист. Затова Ричър използва десния си крак. Без да пести сили.
После отиде до Зак, който продължаваше да се търкаля по земята и да хленчи. Сграбчи го за косата, завлече го до най-близкия пикап и го подпря на една от джантите.
– Човече, счупи ми крака! – Гласът на Зак звучеше поне с една октава по-високо от обичайното. – Счупи ми ръцете!
– Възможно е – призна Ричър. – Но само някои от по-дребните костици. Остават ти достатъчно здрави кости. Въпросът е искаш ли да счупя и тях. Или си готов да споделиш малко информация.
– Ще ти кажа всичко, което знам.
– Онова събитие, което Клостерман организира. Какво ще бъде то?
– Митинг или нещо подобно. Голяма глупост, мен ако питаш. Радвам се, че няма да участвам. Той дори няма да го организира като хората, няма да наеме зала или нещо подобно. Хрумнала му е някаква шантава идея да използва прожектори, за да създаде илюзия за стени. Ама че тъпотия!