– Фишър? – попита той.
– Слава богу! Много трудно проследихме този твой стар скапан телефон! Уолуърк не бе сигурен дали си в тази стая или в съседната.
– Тук съм. – Ричър стана и включи нощната лампа. – Това е моята стая. Въпросът е какво правиш ти тук?
– Възникна проблем. Получих нови заповеди. Човекът от Москва вече е в страната. Ускорява процеса по издирването на сървъра, който се оказва още по-желан отпреди.
– Това не ме изненадва.
– Издирването на сървъра означава издирване на Ръдърфорд. И тъй като никой от руснаците не знае къде се намира Ръдърфорд, новият агент ще го изкара от скривалището му. Като отвлече майка му.
Ричър замълча.
– Което е проблем – продължи Фишър. – Не можем да направим нищо, за да я защитим. В противен случай руснаците ще разберат, че изтича информация. И освен че ще има последствия за мен – бавна и мъчителна смърт, която предпочитам да избегна, – руснаците ще изтеглят агента си от "Оук Ридж". И никога няма да разберем дали са успели да се сдобият с копие от "Страж". А това ще бъде истинска катастрофа.
– Трябва да направиш нещо.
– Затова съм тук. Предполагам, че знаеш къде е Ръдърфорд, така ли е?
– Да речем, че знам.
– Добре. В такъв случай трябва да направиш две неща. Първо, да накараш Ръдърфорд да направи още едно копие на сървъра. Второ, да го заведеш в онзи ресторант отсреща. Той трябва да е там в шест сутринта със сървъра, оставен в паркиран отвън автомобил. Някакви въпроси?
– Връщаш се към първоначалния план за отвличане ли?
– Променям го съобразно обстоятелствата. Знам коя е мишената. И къде ще бъде в нужното време. Но трябва да ускоря процеса. Трябва да приключа всичко – от отвличането до очевидното за всички самоубийство на Ръдърфорд – преди обед. Тогава се очаква да пристигне човекът от Москва.
– Няма да стане.
– Трябва. Нямаме време. Планът ми крие известни рискове, особено за мен. Ще трябва да наруша заповедите и да се опитам да представя действията си като проява на инициативност, съчетана е желание да изкупя досегашните си грешки и да си възвърна благоразположението на шефовете. Дам ли им сървъра, ще отърва кожата. Ръдърфорд трябва само да следва сценария. Всичко ще бъде наред, няма да пострада. А и моят план е за предпочитане пред алтернативата.
– Не. Не е възможно. Ръдърфорд има тежка мигрена. Не е в състояние да копира списък с покупки от супермаркета, камо ли сървър. Не може да стане от леглото дори.
– Това не е смешно, Ричър. Кажи ми, че се шегуваш.
– Не се шегувам.
– Тогава сме прецакани. Цялата операция отива по дяволите. И не мога да направя нищо, за да я спася.
– Не изпадай в паника. Нищо не е приключило. Да речем, че има друг начин да осигуря копие на сървъра.
– Как? '
– Няма значение. Няма да застраша операцията ти по никакъв начин. Това ти е достатъчно.
– Как ще го получа? И по убедителен начин?
– Аз ще ти го дам. Вместо Ръдърфорд.
– Ричър, ти вече осуети отвличане, което трябваше да извършим аз и още петима души. Не мога да те отвлека само с тримата агенти, които са ми останали. Никой няма да ми повярва.
– Съгласен съм, но не е нужно да вземаш сървъра насила от мен. Можеш да го купиш.
– И защо ще ми го продадеш?
– Ето цялата история… Всичко е започнало с журналистката. Трябва да убедиш твоите хора, че съм работил с нея. Тя ми е казала за сървъра, но без да разкрива подробности за съдържанието му. Казала ми е само, че е много ценен. Дошъл съм в града, за да го взема от Ръдърфорд, воден от алчност. Спасил съм го от отвличане. Сприятелил съм се с него, за да разбера къде е скрил сървъра. Откраднал съм го с надеждата да го продам на вестника. Те обаче искали да им го дам безплатно, тъй като съдържанието му било обществено достояние, а аз съм го обявил за продан в Тъмната мрежа. И тъй като ти си старателна и съобразителна, си наблюдавала мрежата и си се свързала с мен. Уговорили сме си среща в ресторанта срещу дома на Ръдърфорд, защото аз съм настоявал да се видим на публично място. Да речем, в осем сутринта. Четири часа преди пристигането на агента от Москва. Ти се превръщаш в герой, а той се връща с първия полет.
– Не мисля, че ще се получи. Ти не само провали последния опит за отвличане, но прати двама от хората ми в безсъзнание и ги изхвърли в контейнери за боклук, а останалите атакува със самоделно химическо оръжие. Никой няма да повярва, че си бил помощник на журналистка.
– Добави част от истината. Кажи, че съм бивш войник, който понякога работи като бодигард. Кажи, че журналистката ме е наела в Нашвил, докато е разследвала някакви мафиоти. Онези, с които Клостерман я предупредил да не се забърква.