– Предполагам, че може и да стане. Ще трябва да го обмисля. Но това е най-доброто, с което разполагаме. Затова се захващай с копирането на сървъра. Уолуърк ще ти звънне в шест-нула-нула, за да ти каже дали планът ти е одобрен или не.
– Добре. Ще се видим в ресторанта… надявам се.
– Аз също. И, Ричър? Още нещо! Не забравяй да заредиш скапания си телефон преди шест-нула-нула!
……
Фишър изчезна в мрака, а Ричър угаси лампата и си легна отново. Бе ядосан на самия себе си. Току-що бе нарушил най-важното правило за всеки войник. Никога не се записвай доброволец. Ричър много добре знаеше това. Но от друга страна, какъв избор бе имал? Или да предложи услугите си, или да рискува живота на майката на Ръдърфорд. Той не знаеше нищо за нея. Тя може би щеше да се справи. Може би бе служила в морската пехота и щеше да даде хубав урок на онзи руснак, да му покаже, че не бива да се закача със сина ѝ. И това бе възможно. Ричър обаче не знаеше. Затова най-доброто решение беше да се заеме лично.
Ричър запали лампата, стана от леглото и отиде в деветнайсета стая, за да потърси торбичката със зарядното. Стараеше се да не вдига шум, но въпреки това Сандс се събуди. Той ѝ каза какво се е случило и тя се съгласи да копира сървъра. Нещо повече, веднага се зае с тази задача. Ричър предположи, че след като двамата със Сандс са будни, той може да потегли към ресторанта веднага след като сървърът бъде готов. После обаче промени решението си. Нямаше смисъл да отива там по-рано от уречения час. При всички случаи трябваше да извърши размяната. Дори руснаците да бяха подменили целия обслужващ персонал с командоси и да бяха заключили клиентите в мазето, Ричър щеше да направи всичко възможно сървърът да се озове в ръцете им. В противен случай те щяха да насочат вниманието си към майката на Ръдърфорд. А Ричър вече бе изключил този вариант. Имаше още една причина да се престори на глупак. Фишър знаеше кой е всъщност. Останалите членове на клетката ѝ нямаха представа. Затова те трябваше да видят в Ричър един неособено умен бивш войник, който от време на време заработва като бодигард. Ако Ричър се издадеше по някакъв начин, цялата му къщичка от карти щеше да рухне. Затова той се върна в леглото. Свърза телефона със зарядното. Вдиша дълбоко три пъти. И потъна в сън.
……
Ричър отвори очи трийсет секунди преди телефонът му да иззвъни. Беше Уолуърк, който се обаждаше в уречения час.
– Действаме – каза той. – Фишър им е пробутала вашата история. Не би трябвало да има проблеми. В крайна сметка е за предпочитане пред отвличането. Не е толкова сложно и не изисква инсцениране на самоубийство.
– Добре. В такъв случай да запазим радиомълчание освен в краен случай. Ще ти звънна, щом приключим.
Ричър затвори и спусна крака на земята. В този момент през междинната врата влезе Сандс.
– Как е Ръсти? – попита Ричър.
– Без промяна – отвърна тя. – Напълно е изключил. Но добрата новина е, че копирането мина без проблем. Сървърът е на леглото, до лаптопа на Ръсти.
– Благодаря, Сара. Оценявам го.
– Не ми благодари. Просто внимавай. И се върни цял и невредим.
……
След като напусна мотела, Ричър се отби набързо в магазина на бензиностанцията. Нуждаеше се от нещо, в което да сложи сървъра, все пак последните метри до мястото на срещата щеше да измине пеша. Откри само голяма найлонова чанта на ярки райета с дръжки в отровно-жълто. Цветовете бяха толкова крещящи, че му позволяваха да скрие сървъра пред погледите на всички. Той си взе чаша силно кафе, каквото шофьорите на камиони предпочитаха, качи се в колата, подкара към града и паркира на четири преки от дома на Ръдърфорд.
Ричър нагласи темпото и такта на своите крачки така, че да пристигне в ресторанта в 8:02. Забеляза един от руснаците да се преструва, че разглежда витрината на магазин от другата страна на улицата. Ричър се направи, че не го е видял, и влезе в ресторанта. Четири от сепаретата бяха заети. Агент Фишър се бе настанила в любимото сепаре на Ричър. Онова вдясно, по средата на редицата, под тюркоазения шевролет. В заведението имаше още един руски агент, жената от тойотата, очевидно възстановила се от атаката с хлор. Тя седеше сама и четеше списание. Ричър забеляза още мъж в костюм, седнал пред пълна чиния яйца с бекон. Групичка от три жени със сходни черти, но с разлика във възрастта от може би двайсет и пет години. Три поколения от едно семейство, помисли си Ричър. Пристигнали в града, за да се срещнат и да си побъбрят. Или за да присъстват на сватба.