– Седни – каза Фишър. – И внимавай. Гледай да не го счупиш.
Ричър се подчини и Фишър извади въже от страничния външен джоб на панталона си. Беше синьо на червени точици. И тънко. С диаметър като на връзки за обувки. Ричър обаче знаеше, че габаритите му са измамни. Въжето бе достатъчно здраво, за да издържи теглото на човек в случай на необходимост. Нямаше никакъв шанс да го скъса. Фишър използва въжето, за да завърже десния глезен на Ричър за единия крак на стола. Стегна го здраво. Не остави никакво пространство. После извади още едно въже и завърза левия глезен на Ричър. Хвана малкия пръст на дясната му ръка и го дръпна встрани до краен предел. Измъкна сгъваем нож от джоба си и отвори острието.
– Ще разрежа тази връзка – каза Фишър и плъзна ножа между китките на Ричър и кабелната връзка. – Но направиш ли нещо глупаво, ще ти счупя пръста.
– Вече направих нещо глупаво – отвърна Ричър. – Дойдох тук с теб.
Фишър първо освободи китките му, а после ги завърза за задните крака на стола. Когато приключи, отстъпи крачка встрани. Специалистът от Москва зае мястото ѝ. Провери възлите един по един. Внимателно. Остана доволен от резултата и се обърна към жената на масата. Сървърът вече стоеше на масата и от него излизаха два кабела, които водеха към сървърния шкаф.
– Как ти се струва? – попита той.
– Всичко изглежда наред – кимна жената. – Това е сървърът. Няма съмнение.
– Добре. Уведоми ме, щом откриеш документа. Или щом се убедиш, че не е там. – Руснакът се обърна към Фишър и продължи: – А ти наблюдавай господин Ричър. Внимателно. Двамата с него ще трябва да си поговорим, независимо какво установи проверката на сървъра.
……
Фишър изчака вратата зад специалиста от Москва да се затвори и седна до жената на масата. Ричър виждаше екрана на лаптопа между главите им. Те правеха същото, което и Сандс бе направила, когато проверяваше съдържанието на оригиналния сървър в мотелската им стая. На екрана се появи поредица от изображения, вероятно документи и протоколи. Някои бяха написани на машина и скрепени с печати, но други приличаха повече на бележки или записки, нахвърляни набързо на ръка. Ричър не успяваше да разчете повечето думи. Те бяха прекалено малки, а почеркът – прекалено завъртян. Освен това той седеше прекалено далече. Съмняваше се, че дори да може да ги прочете, документите ще му се сторят поне малко интересни. Руснаците имаха друга причина да ги четат. Те искаха не просто да се уверят, че това е истинският сървър, но и да установят дали изобличаващият документ е тук. Нямаше ли го, всичко бе наред и мисията им приключваше. Техният шпионин щеше да остане недосегаем за ФБР. Но ако документът бе тук… това променяше нещата. Фишър щеше да получи възможност да спаси "Страж". Руснаците щяха да повдигнат въпроса за копията. В смисъл правил ли е Ричър копия на сървъра. Вероятно това бе причината специалистът от Москва да промени плана. Защо иначе ще води Ричър в мотела? Проверка за копия и желание да демонстрира властта си над екипа. И двата мотива рисуваха нерадостни перспективи от гледна точка на Ричър.
Фишър не млъкваше. Разговаряше с жената зад лаптопа на какви ли не теми – телевизионни предавания, филми, клюки за знаменитости. Опитва се да установи близост с нея, предположи Ричър. Да се сприятели. Да изглежда дружелюбна. Да не излъчва заплаха. Да си изгради образ на човек, който не бива да бъде държан на тъмно. Който не би откраднал жизненоважна информация. Жената не ѝ обръщаше внимание. Тя изглеждаше твърде концентрирана върху екрана и мишката. Сякаш бе изпаднала в някакъв свой монотонен ритъм. Кликване върху екрана. Отваряне на документ. Преглед на документа в рамките на секунда. Затваряне на документа. Ново кликване. Нов документ. Отваряне. Затваряне. Отваряне. Затваряне. И така до безкрайност. Всичко това ужасно отегчи и напрегна Ричър.