На прага на спалнята се появи третата жена. Тя взе бутилка вода от хладилника, отиде до масата, погледа образите на екрана в продължение на минута-две и се върна в стаята си. Компютърната специалистка продължи като робот. Щрак. Отваряне. Взиране. Затваряне. Щрак. Отваряне. Взиране. Затваряне. През следващите десетина минути тя прегледа по този начин сигурно над петстотин документа. Фишър продължаваше да говори. В един момент поведението на жената с лаптопа се промени. Тя задържа едно изображение отворено цели три секунди. После провери още пет, като не отдели повече от секунда за всяко.
– Трябва да отида до тоалетната – каза тя, затвори лаптопа, стана и се отправи към втората тоалетна. – Ей сега се връщам.
Фишър положи глава на масата, сякаш всеки момент щеше да заспи от умора. Но щом вратата на тоалетната се затвори, тя се изправи рязко. Отвори лаптопа. На екрана се появи снимка. Църква в ярки цветове и куполи с формата на глави лук. Несъмнено руска. Ричър я позна. Наричаше се "Църквата на нашия Спасител върху пролятата кръв", макар да бе известна и като "Възнесение Господне". Намираше се в Санкт Петербург. Ричър бе посетил града след разпадането на Съветския съюз. Спомняше си я добре, защото това бе първата голяма църква, проектирана още от самия архитект да използва електрическо осветление.
В центъра на екрана се отвори прозорец. В горния ъгъл се появиха букви на кирилица. Ричър предположи, че съобщението изисква въвеждането на парола. Фишър въведе нещо. Ричър нямаше представа какво, защото вместо всяка буква или цифра се появяваше само звездичка. Но когато въведе паролата, на мястото на църквата се появи списък с файлове. Фишър използва мишката, за да отвори един от тях. После извади малък мобилен телефон от джоба си. Направи две снимки на екрана и прибра телефона. Затвори изображението. Затвори компютъра. Стана и пристъпи към Ричър. Пъхна в джоба му първо телефона, после ключ за кола и прошепна в ухото му:
– Намерих го. Имало е трети брат. Трябва да предадеш снимката на Уолуърк. Изчакай компютърната специалистка да се върне. Освободи се. Би трябвало да е лесно, развила съм повечето винтове на стола. После трябва да се справиш и с двете ни. Нокаутирай първо мен, за да имам свидетел. А също и Соня, ако излезе от стаята. Колата е отвън. Бял шевролет малибу.
Фишър стисна Ричър за рамото и се върна бързо на масата. Отново опря глава на нея. Компютърната специалистка излезе от тоалетната. Седна на стола си. Отвори лаптопа. Въведе паролата. И продължи да следва обичайната рутина. Отваряне. Взиране. Затваряне. Отваряне. Взиране. Затваряне. Ричър реши да изчака две минути. Време, достатъчно за стотина документа. После се приведе напред, вдигна краката на стола и се завъртя на пети, след което се отпусна рязко назад. Столът се разпадна под тежестта му. Ричър се озова на пода, заобиколен от парчета дърво, някои счупени, други практически цели. Вертикалните секции на краката оставаха завързани за глезените и китките му. Ричър не им обърна внимание и се втурна към вратата.
На пътя му застана Фишър. С пистолет в ръка. И завинтен към него заглушител.
– Спри! Ръцете на тила! Веднага!
Ричър хвърли поглед към жената зад лаптопа. Тя стоеше вцепенена, в ръцете ѝ нямаше и следа от оръжие. Обърна се към вратата на спалнята, която оставаше затворена. Това улесняваше геометрията. Ричър изрита пистолета от ръката на Фишър, след което направи крачка встрани така, че тялото му да застане между двете жени, за да го види компютърната специалистка как замахва. Как юмрукът му полита напред към Фишър. Но не и да прецени силата на удара. Жената зад лаптопа видя само как Фишър се свлича на земята, удря главата си в пода и остава да лежи неподвижно.
Ричър погледна вратата на спалнята. Тя оставаше затворена. Погледна към компютърната специалистка. Обучението ѝ най-сетне вземаше връх. Тя ровеше в дамската си чанта. Опитваше се да извади пистолета си. "Глок". Ричър се втурна към нея и я удари в слепоочието с лявата си ръка. Не прекалено силно. Достатъчно, за да я прати в несвяст. Но и да предизвика продължителна амнезия.