Ричър вдигна пистолета на Фишър от пода. Хвърли поглед към вратата на спалнята. Топката на бравата се завърташе. Вратата започваше да се отваря. В пролуката се появи цевта на глок. Държаха го две ръце, които напредваха много бавно. Соня несъмнено проявяваше предпазливост. Което бе добре. Това я спаси, когато Ричър изстреля два куршума в рамката на вратата. Жената се скри обратно в стаята и затръшна вратата. Ричър се втурна към изхода. Изстрелите не бяха вдигнали излишен шум благодарение на заглушителя. Бяха прозвучали като удари по масата с навито на руло списание. Но нищо чудно някой в съседната стая да ги бе чул. В нея може би се бяха настанили други членове на руския екип. А може би цивилни. Каквато и да бе истината, Ричър прецени, че и бездруго се е задържал твърде дълго. Той излезе навън, видя колата, качи се в нея, запали двигателя, включи на скорост. И натисна педала чак до ламарината.
……
Ричър се отдалечи на километър и спря отстрани на пътя. Пъхна пистолета под седалката и извади телефона, който Фишър му бе дала. Трябваше да отвори снимките, които тя бе направила, и да ги изпрати на Уолуърк. Ричър натисна МЕНЮ. После затвори телефона. Нещо го притесняваше. Нещо в цялата ситуация не беше наред. Ричър прибра телефона, върна се на пътя и продължи максимално бързо към мотела, в който бе оставил Сандс и Ръдърфорд.
……
В момента, в който Ричър приближаваше мотела, кодираният телефон на Сперански започна да звъни.
– Налапаха стръвта – каза гласът от другия край на линията.
Сперански се усмихна.
– Кога ще я доведат?
– Казах само, че налапаха стръвта. Но не са я глътнали, така да се каже. Тя даде телефона на Скитника. Той обаче не изпрати съобщението.
– Защо?
– Не знам. Може да се надява да измъкне повече пари. Да не може да си служи с телефон. Може да се е уплашил. Ще разберем. Ще следим телефона денонощно. В мига, в който изпрати съобщението, ще те уведомим.
Ричър паркира шевролета пред осемнайсета стая и влезе вътре. Завари Сандс. Тя стоеше до второто легло. С широко отворени очи. Леко разкрачена. С протегнати напред ръце. И колт в дланите. Класическа стойка за стрелба. Известна като равнобедрен триъгълник. Заради геометричната фигура, образувана от гърба и двете ръце. Стойка, която осигурява добра точност. А това можеше да е проблем за Ричър, тъй като Сандс се бе прицелила право в гърдите му.
– Ричър! – възкликна тя, свали оръжието и тръгна бързо към него. – Къде беше? Притесних се ужасно. Звънях ти няколко пъти, но ти не вдигна.
– Дълга история – отвърна Ричър. – Случи се нещо важно. Ще ти обясня по-късно, но сега се нуждая от помощта ти. – Той извади телефона на Фишър от джоба си и продължи: – Тук има снимка на документ. Взета е от сървъра, който дадох на руснаците. Фишър смята, че въпросният документ ще разкрие самоличността на шпионина, и иска да го изпратя на Уолуърк.
– Лесна работа. Дай ми телефона. Ей сега ще го направя.
– Не. Подозирам, че нещо не е наред. Опасявам се, че са изиграли Фишър и тя е паднала в капана.
– Защо?
– Поради няколко причини. Да започнем с цветята. Еделвайсите на Клостерман. Нямаше ги, когато двамата с Ръсти отидохме в дома му. Но бяха там на другия ден. Когато Клостерман имаше среща с онези нацисти. Едва ли е съвпадение.
– Но може и да е. За липсата на свежи цветя всеки ден сигурно има безброй обяснения.
– После идва ред на парите. Защо му е на Клостерман да плаща петнайсет хиляди долара за сървъра, след като може да изчака застрахователната компания или градската управа да платят откупа и дигиталният архив да заработи отново? Така би постъпил всеки нормален човек. Защо да плаща на Тони Гарза, която започва да търси сървъра приблизително по времето, когато е извършена кибератаката? Подозирам, че Клостерман знае, че архивът няма да бъде отключен.
– И наистина няма да бъде отключен, поне според агент Фишър.
– Точно това имам предвид. Как е възможно Клостерман да знае? Само руснаците са наясно, защото те стоят зад атаката.
– Но Клостерман е част от неонацистка групировка. Ти се срещна с тях. Видя татуировките им. Те организират голямо сборище по случай рождения ден на Хитлер. Такива са фактите.
– Групировката е реална. Нацисткото сборище също. Но това не се отнася за Клостерман. Нацистите го смятат за свой човек, което не означава нищо. Тези типове никога не са се отличавали с особен интелект. Клостерман може да работи за руснаците. Разделяй и владей. Такава е същината на тяхната стратегия. Насъскват враждебни групи една срещу друга. Сеят омраза и насилие.