– Но ако Клостерман е руснак, защо екипът на Фишър не бе изтеглен, след като той получи сървъра?
– Ето логичното обяснение. Клостерман не ми е повярвал, когато му казах, че не сме копирали сървъра. Затова е изчакал да види дали няма да се появят негови копия. За да сложат ръка и върху тях.
– Възможно е. А какво е нелогичното обяснение?
– Накратко казано, след като отидох в ресторанта, се озовах в мотела на руснаците. Те бяха довели компютърен специалист. Жена. Тя попадна на този файл почти веднага. Въпреки че хората на Бюрото не успяха да го открият за… колко? Близо четиресет и осем часа.
– Тя е знаела какво търси за разлика от федералните.
– Може би. Но тази жена на практика се издаде пред Фишър, че е открила файла. Направо ѝ даде сигнал. А после излезе от стаята и направи така, че Фишър да го копира с лекота. Що се отнася до моето бягство, аз просто станах и излязох през вратата. Това ме тревожи. Не са изтеглили екипа на Фишър само за да може тя да види документа.
– Устроили са всичко? С каква цел?
– За да пратят ФБР по грешна следа. За да защитят агента си, като разкрият самоличността на друг, не толкова ценен шпионин.
– Знаеш ли какво означава това? Руснаците са наясно, че Фишър е предател. Те си играят с нея. Ричър, Бюрото трябва да я изтегли незабавно!
– Да, но само ако съм прав. Трябва да се уверим. Можем ли да проверим дали документът, който Фишър откри, се намира и в нашия сървър? Намерим ли го, можем да сравним двата.
– Възможно е на теория. Но на сървъра има хиляди документи. Може да ни отнеме седмици да намерим това, което търсим. Трябва да стесним търсенето.
– Как?
– Ако разполагаме с името на файла например.
– И откъде можем да го получим?
– Обикновено е отбелязано в горната част на екрана. Нещо като заглавие. Ето тук. Дай ми телефона. – Сандс погледна дисплея и поклати глава. – Изображението е прекалено малко. А телефонът ти е прекалено евтин модел, за да поддържа електронна поща. Ще трябва да препратя съобщението на моя телефон, а от там ще го прехвърля на компютър.
Сандс натисна няколко клавиша върху телефона на Фишър, още няколко върху своя и накрая отвори междинната врата и влезе в съседната стая. Двамата с Ричър завариха Ръдърфорд прав до леглото. Ръсти изглеждаше ужасно блед, косата му бе разрошена, но все пак стоеше сам на краката си. Което в случая бе обнадеждаващо.
– Какво става? – попита той.
Ричър му разказа набързо какво се е случило. Сандс седна пред лаптопа и отвори имейла, който сама си бе изпратила. Появи се изображение, заснето от друг екран. То бе леко размазано, но по всичко изглеждаше, че става въпрос за лист хартия, който е бил бледозелен. С голям воден знак в средата. И рамка с гръцки мотиви по краищата. Формуляр, в който всички необходими заглавия, полета, инструкции и прочие бяха отпечатани с черно мастило. Също черен бе и печатът КОПИЕ. През 1949 г. някой бе попълнил съответните полета на ръка, с плавен изящен ръкописен почерк, с тъмносиньо мастило. Формулярът съдържаше адрес, който изглеждаше познат. А също и имената на трима собственици. Артур Клих и Камил Клих, братята шпиони. А също и Кристиян Клих, който вероятно бе третият брат. Чиято самоличност бе останала тайна. И когото Фишър подозираше, че е връзката с шпионина в "Оук Ридж".
– Виж! – възкликна Сандс и посочи белия текст в средата на синьото поле в горната част на изображението. Scan00001968.jpg. – Точно това ни трябва.
Тя затрака по клавиатурата и въведе името на файла в появилото се прозорче.
Натисна съответния клавиш и секунда по-късно на екрана се появи далеч по-ясно изображение на същия формуляр.
– Чакай – каза Сандс. Вниманието й бе привлечено от полето, в което бяха отбелязани собствениците на името. Почеркът изглеждаше същият. Както и цветът на мастилото. Имената също бяха три. Артур Клих. Камил Клих. И Наталия Матушак. – Имената не съвпадат. Коя е Наталия Матушак?
– Наталия Матушак е майката на Хенри Клостерман. Хайнрих Клостерман е вторият ѝ съпруг. Обзалагам се, че моминското ѝ име е Клих. Третият агент не е брат на онези двамата. Тя е шпионинът. Сестрата на Артур и Камил – отговори Ричър.
– Този документ е копие – отбеляза Сандс. – Унищожили са го, за да запазят в тайна съществуването на Наталия. Или поне така са смятали. Това обаче е оригиналът. Онзи, който Фишър е видяла, е фалшифициран.
– Но как са го направили? – попита Ръдърфорд. – Ти не си изпускал сървъра от очи. Освен докато е бил в багажника.
– Предполагам, че са направили копие на документа от сървъра, който продадохме на Клостерман. Така биха разполагали с достатъчно време, за да го фалшифицират. Техен човек го е качил на сървъра, докато Фишър ме връзваше. А после онази компютърна специалистка направи всичко възможно Фишър да го види, защото е знаела, че ще предаде информацията на ФБР. Федералните агенти няма да открият връзката с Клостерман и ще стигнат до грешен извод относно самоличността на шпионина в "Оук Ридж".