– Така е – съгласи се Ричър. И свали пистолета. Но само една педя. – Аз обаче не работя за ФБР – допълни той и натисна спусъка.
Куршумът удари специалиста от Москва в центъра на гърдите, разкъса ризата му и се заби в слоевете кевлар отдолу. Той се олюля назад и отстъпи една крачка. Само една крачка. Изстрел от толкова близко разстояние щеше да събори на земята повечето хора. Да им счупи няколко ребра. Да увреди някой вътрешен орган. Мрежата от полимерни влакна е изключително здрава и не позволява на куршумите да преминат през нея, но енергията, която тя поглъща, трябва да бъде преразпределена и да отиде някъде.
Ричър върна пистолета на нивото на очите му.
– Последен шанс.
Руснакът вдигна ръце. Кимна. После бавно извади ключовете от джоба на панталона си. Завъртя ги в ръка, опита се да намери бутона за багажника върху дистанционното, но ключовете му се изплъзнаха и паднаха на земята пред него. Той се наведе да ги вземе и загреба шепа пръст. После замахна и хвърли пръстта в лицето на Ричър.
Ричър отстъпи назад, за да избегне облака прах. Руснакът хвърли още една шепа пръст и се втурна напред. Оказа се изненадващо бърз за човек с неговите размери. И пъргав. Вдигна коляно, изви крак настрани и изрита заглушителя. Пистолетът изхвърча от ръката на Ричър и описа ниска парабола. Ричър чу оръжието си да пада върху бетонните стъпала.
Руснакът погледна дупката в ризата си. И сплескания като палачинка куршум. Усмихна се. А после насочи мощно кроше към главата на Ричър. Ричър отстъпи встрани и се наведе, след което заби лакът в ребрата на своя противник в мига, в който ръката на руснака подмина целта. Ударът бе напълно излишен. Невъзможно бе той да нанесе каквито и да било поражения през бронежилетката. Той бе проява на мускулна памет от страна на Ричър, нищо повече. Руснакът се опита да повтори крошето. Ричър се завъртя и стовари нов удар с лакът. Противникът му отскочи назад и се опита да нанесе един прав в главата на Ричър. Той се наведе и усети полъх покрай косата си, когато огромният юмрук на руснака прелетя над главата му.
Бронежилетката лишаваше Ричър от няколко удобни точки в тялото на врага, затова той насочи вниманието си към лицето му. Носът на руснака бе сплеснат и разкривен, очевидно чупен в миналото. При това неведнъж. Което говореше за слабо място. Ричър се втурна напред и се престори, че ще нанесе кроше с лявата си ръка, а вместо това стовари десен прав в лицето на руснака. Беше красив удар. Мощен. Точен. Главата на противника се изви назад, изкриви врата му, опъна сухожилията му. Подобен удар би запратил друг човек по гръб на земята. Не би му оставил сили да се надигне. Руснакът обаче само разтърси глава. По лицето му нямаше и следа от кръв. Дишането му не изглеждаше нарушено. Затова Ричър го удари още два пъти. Със същия юмрук. На същото място. С всички сили. А после отстъпи назад, за да оцени щетите.
Такива нямаше. Специалистът от Москва подскачаше леко и се хилеше, сякаш никога в живота си не се бе забавлявал толкова добре. После той се хвърли напред с намерението да нанесе удари с двете ръце едновременно. Ричър блокира първия и понечи да контраатакува. Отново мускулна памет. Инстинктивна реакция, след като бе забелязал, че лицето и тялото на противника му остават незащитени. Но после забеляза опасността. Настрои действията си спрямо нея. Опита се да парира втория удар. Но закъсня, макар и с част от секундата. Юмрукът на руснака мина покрай вдигнатата ръка на Ричър и се заби в горната част на гърдите му, близо до лявото му рамо. Силата на удара го завъртя и го събори странично. Ричър падна на коляно и тъкмо се изправи, когато противникът му понечи да го изрита в корема. Ричър се завъртя, избегна ритника и заби десния си юмрук в слепоочието на руснака. Мъжът залитна наляво, но бързо възстанови равновесието си. Отстъпи четири крачки назад, после смени посоката и се втурна към Ричър. Бързо, мощно, с намерението да връхлети и да го събори на земята. Маневра, типична за училищните боеве. Брутално ефективна срещу по-непредпазлив противник. Но не и срещу някого с опита на Ричър.
Руснакът тичаше с дясното рамо напред. Ричър отстъпи крачка наляво с намерението да се озове зад гърба му, когато мъжът го подмине. И така да избегне опасността от десен прав или ляво кроше. Само че руснакът не го подмина, а заби десния си крак в земята. Изпъна коляно. Оттласна се назад. Завъртя се по посока, обратна на часовниковата стрелка. И заби левия си лакът в гърдите на Ричър.
Силата на удара вдигна Ричър от земята и го просна по гръб. Главата му се удари в пръстта. Въздухът напусна дробовете му. Руснакът се надвеси над него. И вдигна десния си крак. Задържа го високо, готов да го стовари върху главата на Ричър. Или върху гръкляна. Слабините. Каквато и цел да избереше, това щеше да е краят за Ричър. Или началото на края. Но руснакът се поколеба. Може би объркан от твърде многото възможности. Каквато и да бе причината, тя позволи на Ричър да се претърколи напред. Да се отблъсне с длани, да изправи крака и да стъпи стабилно. След което да скочи напред и да забие глава точно под челюстта на своя противник там, където тя се стесняваше под брадичката.