Ричър провери дали Гудиър диша. После напусна къщата и се качи в червения шевролет. Реши да отиде до онази бензиностанция. Да остави колата на паркинга за автомобили. Да отиде там, където спираха шофьорите на камиони. И да се качи при първия, който се съгласи да го вземе, независимо накъде пътува.
Ричър спря пред портата. Изчака тя да се плъзне встрани. Премина през нея. И спря. Пътят му бе препречен от друг автомобил. Появил се сякаш изневиделица. Определено не бе дошъл по алеята пред имението. Шофьорът му най-вероятно бе изчаквал, отбил върху тревата, долепен плътно до стената.
Ричър почака колата да се премести. Беше малка хонда, сравнително нов модел. Зад волана седеше жена. Облечена в цивилни дрехи. Именно затова Ричър не я позна веднага. Беше полицай Рул.
Тя позна Ричър в същия момент. Излезе от колата си, заобиколи и застана до вратата на Ричър. Той свали прозореца.
– Ричър! – възкликна Рул. – Какво правиш тук?
– Тъкмо си тръгвах. Всъщност никога не съм бил тук. А ти?
Тя помълча, сякаш се опитваше да вземе решение дали да му отговори или не.
– Проследих някого.
– Гудиър?
Рул кимна.
– Защо? – попита Ричър.
– Стори ми се, че става нещо странно. Нещо нередно.
– Така си беше. Но ти как разбра?
– Наречи го полицейски инстинкт, ако искаш – сви рамене Рул. – Видях Гудиър да разговаря по мобилен телефон, след което да бърза към кабинета си. Само че това не бе неговият телефон. Всички сме принудени да използваме личните си телефони, откакто тези в управлението не работят, и знам, че Гудиър има айфон последен модел. Но го видях на няколко пъти да използва другия. А той е стар модел. Освен това Гудиър като че ли се криеше от колегите. Преди не обръщах внимание на странното му поведение, но в един момент си казах, че трябва да разбера какво става.
– Гудиър е разговарял по телефона в Съдебната палата, нали?
– Точно така.
– Защо тогава не си в униформа? И защо използваш личния си автомобил?
– Отидох в управлението, за да връча оставката си. Напускам. Писна ми от това място. Помисли само… Ти си външен човек, който просто минаваше през града, но въпреки това прояви по-голямо желание да се бориш с престъпността от нашия разследващ полицай. Ти ми помогна повече, отколкото който и да било колега в управлението. Писна ми! Време е за ново начало някъде другаде!
– Оставката ти. Някой прочете ли я вече?
– Съмнявам се. Защо?
– Мисля, че ще ти се прииска да я оттеглиш.
– И защо да го правя?
– Току-що се освободи място за разследващ полицай.
– Но по щат то е само едно. И е заето.
– Вече не. Гудиър току-що подаде оставка.
– Сериозно ли говориш? Защо?
– Наречи го личностна криза. Някой ще трябва да заеме мястото. Разбира се, могат да назначат външен човек, но местен винаги е за предпочитане. Човек, който обича града. Човек, който е извършил няколко успешни ареста през последните дни. Познаваш ли такъв?
Рул се замисли за миг.
– Трябва да се върна в управлението. И да скъсам онази оставка. – Тя тръгна към колата си, но спря и се обърна към Ричър. – Ами ти? Къде отиваш?
– Нямам нищо конкретно предвид.
– Какво ще кажеш за моя дом? Знаеш къде живея. Петък вечер е. Ще си поръчаме храна за вкъщи. Имам бира в хладилника. Вино.
– Ами съседите? Нищо чудно да ме видят.
– Майната им! Какво ще направят? Едва ли ще се заядат с новия разследващ полицай в града.
30.
Ръсти Ръдърфорд излезе от дома си. Беше понеделник сутрин. От уволнението бяха минали две седмици.
Той не бе от хората, които се шляят безцелно и си губят времето в квартални кафенета. Ръсти посещаваше едно и също заведение всеки ден. Интересуваше се най-вече от кофеина, а не от завързването на разговор или намирането на компания. Ръдърфорд се нареждаше кротко на опашката. Чакаше си реда. Вземаше си чашата с кафе. И си тръгваше. Трудно му бе да се отърве от този навик дори след като бе прекарал цяла седмица в компанията на Джак Ричър.
Поведението на останалите клиенти определено не благоприятстваше процеса на промяна. Всички се радваха да видят Ръсти Ръдърфорд. Той сякаш ги привличаше като магнит. Хората на опашката заставаха по-близо до него от обичайното. Докато Ръсти стигне до касата, вече бе разменил любезности с дузина клиенти. И бе забелязал как жената зад щанда се държи с двамата мъже пред него. Как тръсна чашите с кафето на плота. Как то се разля в чинийките. Жената обаче се усмихна, когато видя Ръсти, и го попита дали желае кафето си както обикновено.