– Да не избързваме чак толкова. – Гудиър отново се усмихна широко. – Излишно е да се свързваме с федералните. Смяташ, че онези типове, с които си се сбил, са искали да отвлекат Ръдърфорд? Ти какво, да не си врачка? Откъде знаеш какво са възнамерявали да направят? Дори да са се опитали да го качат насила в колата – а аз не казвам, че са опитали, защото няма как да го знаем със сигурност, – възможно е да са искали да го отведат на някое тихо и спокойно място, където да си поговорят откровено. Или дори да му сритат задника. А не мога да кажа, че Ръдърфорд не го заслужава. Ако някой наистина се опитва да отвлече Ръдърфорд, за да му потърси сметка… ами тогава всички в града са заподозрени. Килиите няма да ми стигнат. Дори да си прав, Ръдърфорд сам си е виновен. Защо не оставим нещата така?
– А защо аз да не подам сигнал? Който да препратите на федералните. Свършете си работата. Нали девизът на полицията гласи: "Да защитавам и да служа", или във вашия щат имате друго мото? За това не са ви нужни компютри.
– Предлагам да запазиш откачените си теории за себе си.
– Защо се опитвате да заметете всичко под килима? Какво толкова е направил Ръдърфорд?
– А ти защо се опитваш да извадиш всичко наяве? Това едва ли е най-умният ход за човек в твоето положение, Ричър. Продължиш ли да упорстваш, ще разгледам участието ти в инцидента в нова светлина. Чух, че си пратил един човек в безсъзнание. И си хвърлил друг през прозореца на автомобил. Нанесъл си телесни повреди, което може да доведе до сериозна присъда.
– Не съм нападал никого. Тротоарът е хлъзгав. Това е всичко. Първият тип се блъсна в стената. Вторият се спъна. Извади късмет, че прозорецът на колата бе свален, тъй като в противен случай щеше да се просне на земята и да пострада по-сериозно.
– Добре. Твърдиш, че тези типове са се опитали да отвлекат Ръдърфорд. Защо им е да го правят?
– Откъде да знам? Никой не ми казва какво е направил Ръдърфорд.
– Каква е връзката ти с него?
– Никаква.
– Той ли ти даде тези пари? – Гудиър посочи банкнотите на масата.
– Не.
– Нае ли те за телохранител?
– Не.
– Как се свърза с теб?
– Не се е свързвал.
– Къде се запознахте?
– Не сме се запознавали. Днес го срещнах за пръв път. Видях го да влиза право в капана. Помогнах му да се измъкне. Моментно хрумване.
– Ти какво… Да не си добрият самарянин?
– Именно.
– Откъде се появи Ръдърфорд, преди да влезе в кафенето?
– От луната. Има си там тайно любовно гнездо. Смятах да го наема, но огледалата на тавана ми изглеждат твърде малки.
– Съветвам те да се отнесеш по-сериозно към случая, господин Ричър!
– Защо? След като ти не се отнасяш сериозно!
Гудиър не отговори.
– Ако искаш да подходя по-сериозно, дай ми лист хартия. Ще подам сигнал до ФБР.
– Нищо няма да ти дам.
– Тогава ме откарай до магистралата.
– Аз съм полицай, а не таксиметров шофьор.
– В такъв случай мисля, че разговорът ни приключи, освен ако не ми повдигнеш обвинение за въображаемия обир на въображаемия магазин. Или не ми позволиш да си взема адвокат.
– Няма нужда от адвокат. – Гудиър замълча и добави: – Добре. Можеш да си вървиш. Но послушай съвета ми. Не се застоявай в града. Напусни го. Веднага. И най-важното. Не се забърквай с Ръсти Ръдърфорд.
4.
Гудиър съпроводи Ричър до приемната, остави парите и четката му за зъби на масата и продължи към кабинета си. Трябваше да проведе един телефонен разговор насаме. Другото ченге добави паспорта и картата за банкомат с жест като на играч на покер, който слага чиповете си на масата, после му подаде формуляр и химикалка. Ричър се подписа, прибра нещата си по джобовете и поклати глава, когато полицаят се опита да го насочи към задния изход. Вместо това се изкачи по парадното стълбище и мина покрай редицата портрети, окачени в просторното мраморно фоайе. Излезе през средната врата, мина покрай грубо скованата рампа за инвалидни колички и обходи с поглед главната улица. Нямаше намерение да излезе на магистралата, без да е пил кафе. Въпрос на приоритети.
Ричър прекоси моравата и тъкмо се изравни е паркинга, когато чу някой да го вика. Беше Ръдърфорд, който го бе чакал до металната врата, а сега тичаше с вдигната ръка.
– Извинете! Много съжалявам, но не знам името ви. Почакайте, моля!
Ричър забави крачка и позволи на запъхтения дребосък да го настигне.