– Останахме само двамата – каза Ричър. – За какво искаш да си говорим?
Мъжът не отговори.
– Какво ще кажеш да отговориш на въпроса ми кой те изпрати, след което да отведеш приятелите си в болница? В противен случай ще се присъединиш към тях. Изборът е твой.
Мъжът отстъпи назад, сякаш се оттегляше от бойното поле, но всъщност опря здраво задния си крак в земята и скочи напред с широко разтворени ръце в опит да сграбчи Ричър в мечешка прегръдка. Ходът му щеше да бъде далеч по-ефективен, ако го бе прикрил по-умело. Ричър първо заби длани от двете страни на врата му, а после го сграбчи за предницата на гащеризона, завъртя го и го блъсна в стената. Сблъсъкът остави мъжа без въздух и с подбелени очи. Ричър заби юмрук в слънчевия му сплит, но леко. Не искаше противникът му да изгуби съзнание. Не и докато не разкрие кой го е изпратил. Мъжът се приведе напред, подгъна крака и седна на земята. И тъкмо преди да заговори, прозвуча полицейска сирена. Миг по-късно червени и сини светлини озариха улицата.
– Не мърдай! Да ти виждам ръцете! – Гласът бе променен от високоговорителя, но въпреки това Ричър го позна. – И този път ще легнеш по очи на тротоара!
6.
В момента, в който Ричър отново пристъпваше в регистратурата на полицейския арест, Сперански слизаше в генераторното. От една страна, за да провери докъде е стигнало почистването. От друга, защото бе развълнуван от предстоящата напрегната нощ. А може би го очакваха много напрегнати нощи, ако Скитника се окажеше поне толкова издръжлив, колкото онази журналистка. Докато Сперански се намираше под земята, двама души направиха опити да се свържат с него по мобилния му телефон. Бяха същите двама, както и предишния път. Единият ползваше апарат за еднократна употреба, другият – кодиран телефон. Но този път, когато Сперански се качи на партера, първи с него успя да се свърже мъжът с кодирания телефон.
– Готово ли е? – попита Сперански.
– Не – отвърна гласът. – Наложи се екипът да прекрати операцията.
Сперански едва овладя желанието си да счупи телефона.
– Защо? Какво се обърка този път?
– Нищо не се обърка. Решението беше правилно. Скитника напусна ресторанта преди Ръдърфорд. Екипът зае позиция в очакване или Ръдърфорд да го последва, или Скитника да си тръгне. Тогава се случи нещо неочаквано. Скитника влезе в бой. Ей така, от нищото, направо на тротоара. Никой не можеше да го предвиди.
– И с кого се сби?
– С трима мъже, двама едри, един хилав. Вероятно местни. Никой не ги е виждал.
– Колко зле пострада? В болница ли е?
– Не. Изобщо не пострада. Спечели боя, при това с лекота. Размаза и тримата. Боят тъкмо приключи, когато се появи полицейска кола. Арестуваха го на място.
– А Ръдърфорд? Той пострада ли?
– Не. Той не взе участие в инцидента. Остана в ресторанта, докато и последният от тримата не се озова на земята, след което трябва да се е измъкнал през задната врата. Видели са го да пресича улицата и да влиза тичешком в сградата, в която живее.
– Видели са го? Защо не са реагирали?
– Полицаите още бяха там. Екипът остана на място. Нямаше избор.
– Къде е Ръдърфорд сега?
– Все още в сградата. Не вярвам да излезе скоро.
Сперански се замисли за миг.
– В инцидента са замесени единствено Скитника и ченгетата, така ли? Никой от нашите?
– Точно така – потвърди гласът.
– Нашите хора не са привлекли внимание? Центъра няма основание за притеснения?
– Точно така.
– Добре. Къде е екипът сега?
– Наблюдава дома на Ръдърфорд.
– Отлично. Знаеш ли, това може да ни бъде от полза. По-лесно ще се справим с всеки поотделно. Знаем къде се намират, а Скитника ще остане в ареста поне до сутринта. Ето какво предлагам. Двама души да наблюдават дома на Ръдърфорд. Останалите от екипа да си почиват. Ако Ръдърфорд не се появи до шест сутринта, да отидат на място, за което ще ви уведомя допълнително. Да се скрият там и да чакат. Скитника сам ще дойде при тях. Лично ще се погрижа за това. А после целият екип ще може да се фокусира върху Ръдърфорд. Хората ни не би трябвало да имат проблеми след елиминирането на Скитника.