– Там е проблемът, че не мога да ти кажа. Не защото не искам, а защото не знам. Той е просто един глас по телефона.
– Тоест става въпрос за мъж, не за жена?
– Точно така.
– Непознат мъж ти се обажда изневиделица и иска от теб да станеш съучастник в… какво? Отвличане? Убийство? И веднага се съгласяваш?
– Не е толкова просто. Всичко започна по времето, когато бях ченге. Опитах се да направя услуга на един човек, защото реших, че просто е извадил лош късмет. Оказа се, че съм допуснал огромна грешка, тъй като веднага щом отърва кожата, той започна да иска нови и нови услуги, като заплашваше да разкрие какво съм направил. Това продължи с години. Затова напуснах управлението в крайна сметка. Реших, че ще ме остави на мира, ако вече не мога да му бъда от полза. Но не познах. Той продължи да иска услуги от мен. Да доставя пакет на даден адрес, да взема пари от друг… такива неща. Реших, че това никога няма да свърши. Един ден този тип умря. Пресичал на пешеходна пътека, когато го прегазил пиян шофьор. Знам, че не бива да се радвам на смъртта на друго човешко същество, но не можах да се сдържа. Бях на седмото небе. Реших, че най-после съм свободен, че животът ми отново ми принадлежи. Това продължи едва седмица. Една вечер телефонът иззвъня. Глас, който никога не бях чувал, заяви, че е наследил определени документи и настоява да се придържам към предишното споразумение, ако не желая въпросните документи да се озоват в полицията. Обеща да не иска от мен кой знае какво, само по някоя дребна услуга от време на време.
– И ти му повярва?
– Честно казано, не знам. По думите му стигнах до извода, че е настроен решително. Но бях уморен и отчаян, затова реших да рискувам. Казах му, че не приемам шантажа му. Да ме остави на мира или да прави каквото ще. И той го направи. На следващата сутрин някой почука на вратата. Докато отворя, бе оставил две кутии и си бе тръгнал. Кутиите бяха напълно еднакви по форма, размери и всичко останало, но бяха номерирани – едно и две. Отворих номер едно. Вътре имаше мъжки… пенис и тестиси. Следващите два часа прекарах в банята. После отворих втората кутия. Беше празна с изключение на лист хартия, върху който беше написано нещо. На ръка. Със старомоден почерк. Беше предупреждение, че ако не им сътруднича, и моите… интимни части ще се озоват в подобна кутия. Но ако размисля, да очаквам обаждане в девет вечерта и да изпълня инструкциите.
– Вдигна ли телефона?
– Да, разбира се. Ти не би ли го направил?
– Какво поискаха от теб?
– Да изхвърля нещо… Четири куфара.
– Останалата част от тялото на мъжа?
– Предполагам. Не погледнах вътре.
– Добре. Да се върнем към настоящето. Как този мистериозен човек, който ти звъни по телефона, е разбрал, че Гудиър те е помолил да ме откараш до магистралата? Явно ченгето също работи за тях.
– Не, информацията излезе от мен. Непознатият ми бе наредил да докладвам, ако видя случайно Ръдърфорд. Или ако науча каквото и да било, свързано с него. Гудиър ми каза, че Ръдърфорд е присъствал на тези улични сбивания, в които ти си участвал. Предположих, че между вас има някаква връзка. Реших да заложа на сигурно и да предам информацията. Затова им звъннах.
– И други хора ли наблюдават Ръдърфорд освен теб?
– Не знам със сигурност, но човекът, който ми звъни, определено не е дребна риба. Обзалагам се, че за него работи цяла организация.
– Какво искат от Ръдърфорд?
– Да не мислиш, че съм питал? Или че това е човек, на когото някой може да държи сметка?
– Точно такъв човек е.
– Това обяснява защо те гонят от града, а аз трябва да те откарам до магистралата.
– Ще го приема за комплимент.
– Приеми го, както искаш. Какво ще правиш сега? Предполагам, че ще вземеш колата, нали? Добре, твоя е. Направи ми обаче една услуга. Нека всичко изглежда така, сякаш си избягал сам. Решат ли, че съм те пуснал, с мен е свършено. Трябва да ме нараниш и да се постараеш да изглежда убедително. Знам, че снощи си пратил трима души в болница, едва ли ще ти е трудно да го направиш.
– Няма да те удрям. И няма да взема колата ти. Засега. Ще продължа пеша, ще се запозная със ситуацията и ще съставя план.
– Какво има да се запознаваш? Сам каза, че магистралата е на север. Тръгвай натам и гледай да напуснеш щата, преди да са ме открили.
– Нямам никакво желание да стигна до магистралата. Идеята бе на Гудиър. Имам недовършена работа тук и част от нея очевидно ме очаква на онази бензиностанция. Някои хора са положили толкова усилия, за да ме заловят. Би било твърде нелюбезно от моя страна да не се отзова.
– Много лоша идея. Забрави ли първата кутия? Това е точно в стила им. Ами куфарите? Не искам следващата ми задача да бъде разхвърлянето на части от тялото ти из цялата страна. Не искам и някой друг да разхвърля части от моето тяло. Затова най-добре да…