Ако изобщо имаше втори играч.
Ричър зае позиция, от която да огледа мястото. Можеше да чака цял ден. Междувременно противниците му щяха да се изнервят. Те несъмнено знаеха, че Марти е напуснал Съдебната палата. Вече започваха да се притесняват да не би нещо да се е объркало. Колкото повече време минаваше, на толкова по-силен стрес щяха да бъдат изложени. А колкото по-силен бе стресът, толкова по-голяма бе вероятността да допуснат грешка.
Изминаха дванайсет минути. Нищо не помръдна. Нищо не издаде звук. Тогава Ричър чу автомобил, който приближаваше от север. И засече движение на покрива, близо до стълба с буквите. Появи се глава, която се надигна бавно. Жена. Облечена в черно. С червена коса. Ричър я бе виждал преди. Вчера. От другата страна на улицата, преди да се включи в пренасянето на тялото на изпадналия ѝ в безсъзнание колега и полагането му на задната седалка на тойотата. Жената се оглежда в продължение на пет-шест секунди, след което се скри. Преди това обаче поднесе ръката си към ухото. Появи се кола, която се движеше бързо. Тъмносин мустанг кабриолет със свален гюрук. Зад волана седеше мъж. Жената до него се усмихваше.
Следващият автомобил, който Ричър чу, профуча в обратната посока, затова той не се надигна. Остана невидим, долепил тяло до земята. Звукът на двигателя бе абсолютно същият и Ричър предположи, че това отново е мустангът, който се връща. Шофьорът му явно се опитваше да впечатли жената до себе си. Или бързаше да се прибере у дома след среща с любовницата си. Изминаха още пет минути. Десет. Тогава чу друг автомобил, чийто двигател работеше по-тихо, на по-ниски обороти. Ричър приклекна, готов да се втурне напред.
Нещо помръдна на покрива. Жената отново подаде глава над ръба. Този път се надигна по-бързо, изправи се цялата, докосна ухото си и хукна към средата на сградата. Щеше да погледне право към Ричър, ако очите ѝ не бяха сведени към покрива под краката ѝ. Когато автомобилът мина покрай бензиностанцията, тя дори не извърна глава. Миг по-късно жената изчезна от погледа. Сигурно бе скочила през някой люк. Ричър отново се просна на земята. Деветдесет секунди по-късно жената се показа през отвор в края на талашитената плоскост, закована върху задната стена. След нея се промъкна мъжът, когото Ричър бе нокаутирал вчера, и двамата хукнаха към тойотата. Дребните мъже, с които Ричър бе разменил няколко думи, изскочиха от будката на бензиностанцията и затичаха към шевролета. Колите потеглиха с бясна скорост, колелата им изхвърлиха фонтан от камъчета и потеглиха в посока, противоположна на града.
8.
Сперански закусваше в трапезарията, когато кодираният му телефон иззвъня отново.
– Имаме проблем – заяви гласът от другия край на линията. – Изгубихме Ръдърфорд.
– Как се случи, по дяволите? – възкликна Сперански и захвърли вестника си в другия край на помещението. – Двама души трябваше да наблюдават сградата. Нима инструкциите ми не бяха достатъчно ясни?
– Напротив. Двама души наблюдаваха сградата. Единият бе старши агент. Постъпи съобщение от портиера на сградата. Ръдърфорд го помолил да му повика такси.
– И как това е довело до изчезването му?
– Агентът наредил на портиера да повика такси за Ръдърфорд, а също и второ такси, което да пристигне по същото време. Целта била да проследят Ръдърфорд. И двете ни коли бяха на мястото на засадата. Агентът предположил, че ако портиерът не повика такси, Ръдърфорд ще излезе на улицата и сам ще спре някое или ще се качи на собствената си кола. И в двата случая нямало да могат да го проследят.
– Какво се е объркало?
– Нямам представа. Или портиерът е допуснал грешка, или таксиметровата компания. Дошла само една кола и Ръдърфорд се качил в нея.
– Кажете ми поне, че знаете номера на автомобила!
– Да, разполагаме с номера, с описание, със снимка…
– Ръдърфорд казал ли е къде отива?
– Да. Няма да ти хареса. Летището в Нашвил.
– Така е, не ми харесва. – Сперански се изправи. – Не бива да допуснем Ръдърфорд да се качи на самолета. Това ще бъде катастрофа. Къде са агентите, които го наблюдаваха?
– На път към летището. Както и останалата част от екипа. Прецених, че ситуацията е спешна, и ги отзовах от засадата.
– Добре. Дръжте ме в течение на всичко. Уведомете ме, щом задържите Ръдърфорд. – Сперански се замисли и добави: – Чакай малко! Какво става със Скитника? Къде се намира в момента?
– Не знаем. Шофьорът вероятно се е забавил, след като е тръгнал от Съдебната палата. Не успя да достави Скитника, преди екипът да напусне мястото на засадата. Прецених, че издирването на Ръдърфорд е с по-висок приоритет.