– Не сте дошли, за да създавате отново проблеми, нали? – попита тя.
– Отново? – възкликна Ричър. – Никога не съм ви създавал проблеми!
Жената го изгледа строго, след което взе каната кафе от масата на възрастната двойка.
– Добре тогава. Маса за един? Седнете, където искате. Ще ви донеса кафе.
– Няма да остана – отвърна Ричър. – Търся Ръдърфорд. Мъжът, с когото бях вчера.
– Знам кой е Ръдърфорд. Целият град знае.
– Идвал ли е днес?
– Не. Не съм го виждала. Но той никога не идва сутрин. Винаги само вечер.
– Знаете ли къде живее?
– Не точно. Някъде в града, предполагам. Недалече от тук, защото винаги идва пеша. Никога не съм го виждала да слиза от автомобил.
– Благодаря – каза Ричър и тръгна към задната част на заведението.
– Къде отивате? – попита сервитьорката.
– До обществения телефон.
– Не работи. На кого искате да се обадите?
– На никого. Искам да проверя в телефонния указател. Може там да открия адреса на Ръдърфорд.
– Няма и телефонен указател. Онзи до телефона е фалшив, дизайнерът го сложи за украса. Заяви, че придава по-автентичен вид на интериора.
– Наистина ли? – учуди се Ричър. – Добре. Предполагам, че тогава ще трябва да опитам нещо друго. – Той кимна и се обърна към вратата.
– Защо не проверите в мобилния си телефон? – попита сервитьорката. – Кой използва хартиени указатели в наши дни?
Ричър спря за миг. Той използваше хартиени указатели. По същия начин, по който бе използвал военни радиостанции, стационарни телефони и пощенски услуги. Неща, които разбираше. Естествено, бе изпращал и получавал факсове и телекси, но никога не си бе падал по мобилните телефони. Никога не бе изпитвал нужда от тях. Дори по времето, когато те служеха единствено за провеждането на телефонни разговори.
– Можете ли да го направите вместо мен? – попита Ричър и извади снопче банкноти. – Да потърсите адреса на Ръдърфорд в телефона си. Колко струва подобно нещо?
Сервитьорката отклони ръката с парите и извади телефон от джобчето на престилката си.
– Разполагам с неограничени мобилни данни. Включена съм в групата на бившия ми съпруг и колегите му във фирмата. – Тя въведе някакви команди и след няколко секунди поклати глава. – Съжалявам. Името на Ръдърфорд не фигурира в указателя. Като се замисля обаче, това може би е за добро. Все пак той е доста непопулярен в момента.
……
Ричър се намести с мъка зад волана в колата на Марти, запали двигателя и направи обратен завой. Профуча през кръстовището, където се размина на косъм със стар пикап шевролет. После зави два пъти наляво, спря в далечния край на паркинга до Съдебната палата и забърза към централния вход.
Ричър влезе в приемната, разположена в мазето, и се натъкна на полицай Рул. Беше използвал централното стълбище и тя явно нямаше нищо против. И не изглеждаше изненадана да го види, което само зарадва Ричър.
– С какво мога да ви помогна, господин Ричър?
– Трябва ми информация.
– Относно?
– Ръсти Ръдърфорд. Получавали ли сте някакви сигнали за него? От снощи насам. Да знаете дали е безследно изчезнал, отвлечен, качен насила в кола…?
– Моля ви, господин Ричър. Чух, че сте били военен полицай. Което означава, че дори да сме получавали подобни сигнали… – Рул замълча за момент и продължи: –… не бих могла да ви кажа.
– Благодаря. Ами адресът му? Знаете ли къде живее?
– Да. Но сте наясно, предполагам, че не мога да споделя тази информация.
– Моля ви. Важно е. Тревожа се за него.
– Защо се тревожите?
– Ръдърфорд е изчезнал. Трябва да го открия.
– Убедена съм, че няма за какво да се притеснявате. Ръдърфорд вероятно е напуснал града, щом не успявате да го откриете. Сигурно се е уплашил след вчерашния инцидент. Той не се отличава е кой знае каква физика и две сбивания за един ден са му дошли в повече. Обзалагам се, че е заминал на гости на роднини далече от тук. Би било разумно от негова страна.
– Опитах се да го убедя да напусне града, но той отказа. Нещо повече, бе категоричен, че няма да замине.
– В такъв случай вероятно се е скрил някъде. Когато го уволниха, се прибра у дома и не излезе навън цяла седмица.
– Затова ми трябва адресът му. За да проверя дали е добре.
– Защо да не е добре? Да не би да криете нещо от мен?
– Онзи човек, с когото разговарях сутринта, преди да замина с приятеля на Гудиър, още ли е тук?
– Не, замина веднага след вас. Защо?
– А остави ли някакви инструкции, свързани с наблюдението на Ръдърфорд?