– Това достатъчно ли е, за да пуснете компютърната система на града? – попита Ричър.
– Не – отговори Сандс. – Не става така. Затова пък можем да разберем кой стои зад всичко това. Представи си, че си имаме работа с банков обирджия, който е скрил лицето си с маска, но охранителните камери са заснели татуировките му.
– Това обяснява защо тези типове искат да се доберат до "Цербер" – каза Ръдърфорд. – Сигурно са анализирали системните карти, които рансъмуерът им е изпратил. Видели са нещо ново, нещо непознато – "Цербер" – и са разбрали какво прави то. Може би са прочели информацията в пресата, че са оцелели единствено старите бази данни. Сигурно са видели заглавията. "Некадърната компютърна защита на Ръдърфорд" ми е любимото. Но ние искаме да спасим тази програма. Имаме си причина. Може би милиони причини. Нали, Сара?
– Затова съм тук – отвърна Сандс. – В нашето куче пазач има доста хляб. Не е програмата, която се надявахме да създадем. "Цербер" очевидно не спира хакерските атаки с цел откуп, но защитава резервните копия на системата, а това е почти толкова добро. Много организации с радост ще платят купища пари, за да притежават подобна програма. Трябват ни само сървърите, които си използвал. Симулациите са хубаво нещо, но трябва да се уверим, че програмата ни наистина защитава старите данни, а не става въпрос за случаен дефект. Трябва да вземем сървърите.
– Не можем – отвърна Ръдърфорд и се отпусна унило на канапето. – Когато реших, че програмата ни не става за нищо, изхвърлих всичко на боклука.
14.
Сперански бе в кабинета си. Разглеждаше каталози на търговци на едро на електроуреди и се опитваше да открие най-близкото подобие на прожектор, използван за нуждите на противовъздушната отбрана през Втората световна война, когато кодираният му телефон иззвъня отново.
– Бяхме прави – заяви гласът от другия край на линията. – Беше капан.
– Колко зле е положението? – попита Сперански.
– Можеше да е по-зле. Основният екип от четирима души е слязъл в подземния паркинг. Анализирали са ситуацията, поставили са проследяващо устройство на колата на Ръдърфорд и са се оттеглили необезпокоявани. Скитника е спипал двамата, които са наблюдавали сградата отвън.
– Мъртви ли са?
– Не, но ще бъдат извън строя за известно време. Доста са пострадали. Единият е ухапан от плъх, преди да го открият. Скитника ги е изхвърлил в контейнери за боклук.
– Центъра знае ли?
– Да. Но не се тревожи. Полицията не е замесена. Никой не е видял нищо. Случаят не е привлякъл излишно внимание. Центъра не отменя операцията, но ще вземе мерки.
– Какви мерки?
– Изпращат човек. Денисов. До пристигането му останалите от екипа ще са ангажирани единствено с външно наблюдение.
Сперански замълча. Никога не бе работил с Денисов. Но бе чувал за него. Денисов бе започнал кариерата си като специалист по разпитите. Наричаха го Човека полиграф. Най-вече заради външността му. И заради буйния му нрав. Заради способността му да развързва езици.
– Мислех, че отдавна не използват Денисов за оперативна работа – каза Сперански. – Твърде много от неговите разпити приключват злощастно.
– Не, отново е в строя – отвърна гласът. – Прекара последните пет години в Чечня, където е разширил репертоара си и е поработил върху дисциплината си. Сега е реабилитиран. Отново се ползва с благоразположението на шефовете.
– И те ще му позволят да се заеме с Ръдърфорд? Не е ли прекалено?
– Не с Ръдърфорд, а със Скитника. Останалата част от екипа ще може да съсредоточи усилията си върху Ръдърфорд както преди.
……
– Чакай малко – възкликна Сандс и отиде до прозореца, след което се обърна и погледна Ръдърфорд в очите. – Как е възможно да изхвърлиш всички сървъри на боклука? Колко машини общо си ползвал?
– Осем. – Ръдърфорд заби поглед в земята. – Е, не ги изхвърлих на боклука в буквалния смисъл… но все пак може да се нарече и така.
– Какво направи с тях?
– Ами първо вратата на сървърния шкаф се счупи, когато я затръшнах. Направих го от яд, щом разбрах, че програмата не работи. После отскубнах всички кабели. Исках да изхвърля целия шкаф на боклука, но когато се опитах да го изнеса от стаята, не можах да го повдигна над прага и го зарязах. Залепих му бележка, на която написах, че е за боклука.
– Това се случи, преди да те уволнят ли?
– Точно така. В деня на атаката.
– Шкафът беше ли още там, когато напусна? – Ръдърфорд сви рамене.
– Нямам представа. Оттогава не съм се връщал в компютърната зала. Нямаше смисъл. Нищо не работеше. Мина ми през ума да се отбия последния ден, но едва бяха минали десет минути от влизането ми, и ми връчиха уведомлението…