– Вярвам ти – отвърна Фишър след секунда. – Защото наистина работя за изключително гадни хора. Но аз не съм я убила. Моята клетка не я е убила. Не знам нищо за Тони Гарза. Но знам друго… Не ми ли помогнеш, много хора като нея ще пострадат. Може дори да загинат, и то по изключително гаден начин.
Ричър не отговори.
– Клетката, в която съм проникнала, е изпратена тук със задачата да отвлече човек на име Ръсти Ръдърфорд. Но предполагам, че вече знаеш това, тъй като ти се намеси в операцията ни и я провали тотално.
– Няма да ти позволя да пипнеш Ръдърфорд, дори да ме убедиш, че казваш истината за Гарза.
Фишър вдигна ръка.
– Не искам от теб да ми предадеш Ръдърфорд. Трябва ми само информация. Трябва да пипна Ръдърфорд, защото у него има нещо, до което една чужда държава отчаяно се опитва да се добере. Това нещо или е у него, или той знае къде се намира. Взема ли го първа, преди отново да са погнали Ръдърфорд, това ще го избави от нови опасности.
– За коя чужда държава става въпрос?
– Не мога да кажа.
– Искаш ли да получиш помощ от мен, ще трябва да свалиш картите на масата.
Фишър въздъхна.
– Русия.
– Добре. Какво искат руснаците?
– Не знам. Или поне не знам точно. Клетката ни знае, че това е някакъв предмет. Той съдържа данни или записи, следователно може да е папка с документи или фотография. Аз обаче подозирам, че е нещо, свързано с компютри. Нали с това се е занимавал Ръдърфорд, преди да го уволнят.
– Какви данни или записи?
– Не знам точно. Но става въпрос за нещо, което може да разкрие име или самоличност. Или да ни помогне да го разкрием.
– На агент?
Фишър кимна.
– Наш или техен?
– Техен.
– Активен агент?
– Изключително активен. Трябва да сложим край.
– Какво ще търси действащ агент в такова задрямало градче като това?
Фишър поклати глава.
– Тук се намира информацията, а не агентът. Той е на друго място. Или тя.
– Къде?
– Повториш ли дори една дума пред някого, ще те убия. След което най-вероятно ще трябва да се самоубия. Чувал ли си за националната лаборатория "Оук Ридж"?
– Намира се близо до Ноксвил. Там разработват суперкомпютри.
– Там разработват много неща. Суперкомпютрите са едно от тях. Една от задачите, върху които работят, е сигурността в киберпространството. Съединените щати са изправени пред многобройни заплахи. Разработваме множество програми, свързани с отбраната. А руснаците имат агент на ключова позиция, който се опитва да открадне копие от най-важната програма. Официалното название на проекта е C02WW06BHH21.
– Ама че тъпо име!
– Само програмистите го наричат така. За всички останали програмата е известна като "Страж".
– Какво прави тя?
– Защитава софтуера на избирателните комисии в четиресет и осем щата. Това е единствената програма, която може да ги опази от кибератаки.
– Защо не във всичките петдесет щата?
– Политика. Нямам време да навлизам в подробности.
– И руснаците се опитват да откраднат нейно копие? Какво толкова? Дори да успеят, какво ще направят? Ще променят резултатите от изборите? Нима това е възможно? Нима комисиите не съхраняват хартиените бюлетини и протоколи?
– На някои места. Но целта им не е да променят резултатите. Това би било прекалено директно… Все пак говорим за руснаци. Трябва да разбереш, че тези хора са в играта много, много отдавна. Философията гласи, че ако удариш човек с маркуч, той ще падне, но ще се изправи отново. Но ако събереш достатъчно дъждовни капки, ще издълбаеш Гранд Каньон. Те се опитват да разядат нашето общество и да издълбаят толкова големи пропасти, че да не можем да прокараме мостове между тях. Всичко това е част от далеч по-мащабна кампания. Те сеят раздори и създават разделение. Правят го от години. В социалните медии например. Разните там конспиративни теории. Опитват се да подкопаят и традиционните медии.
– Фалшиви новини? Чувал съм за това.
– В момента се опитват да разрушат вярата ни в избирателната система. Намеренията им са сериозни. Вече направиха суха тренировка преди четири години в Кентъки. В деня на изборите разпратиха фишинг имейл. Знаеш ли какво е това?
– Нямам представа – отвърна Ричър.
– Имейл, който изглежда напълно легитимен, все едно е изпратен от официална институция, на която всички имат доверие. Например банка или застрахователна компания.
– Нима някой има доверие на банкери и застрахователи?
– Да, някои хора. Както и да е… Съобщението изглеждаше напълно автентично, а и темата му привличаше внимание. Създаваше усещане за спешност и неотложност. Като оферта за автомобилна застраховка на половин цена, която е валидна само през следващите дванайсет часа.