– С други думи, някои по-лековерни хора са отворили съобщенията и се е случило нещо лошо. Нещо с ефекта на някогашното писмо-бомба.
– Именно. Отварянето на подобно съобщение, следването на линк или свалянето на прикачен файл заразява компютъра по един или друг начин. В него прониква зловредна програма и осигурява достъп до твоите файлове и пароли, а ако компютърът ти е свързан в мрежа, отваря вратите към цялата мрежа. В случая с Кентъки руснаците разпратиха имейл до членовете на избирателните комисии. Подателят уж беше вицепрезидентът на компанията, доставила софтуера за изборите. Темата на съобщението бе свързана с важно допълнение към инструкциите за работа с програмата.
– Разбирам защо някои хора са се хванали на тази уловка.
– А не би трябвало. Те са специално обучени да не го правят. Имейлът бе изпратен до двеста души. Обучени или не, шестима от тях го отвориха.
– И руснаците получиха достъп до системата? Какво направиха?
– Нищо. Този път. Само пробваха схемата. Полагаха основите. Подготвяха се за широкомащабна атака, която да извършат тази година. Представи си какво ще се случи в деня на изборите, ако всеки регистриран гласоподавател се яви в избирателната секция само за да научи, че е регистриран – при това без негово знание – в секция на другия край на града. Или че регистрацията му е анулирана. Или когато обявят резултатите, се окаже, че са гласували за Мики Маус или Дъфи Дък. Или че някои хора са регистрирани в по няколко избирателни секции.
– Ще настъпи хаос.
– Пълен хаос. И само "Страж" може да го предотврати.
– Но той не е спрял първия опит.
– По това време програмата още не съществуваше. Именно затова бе създадена.
– Сигурна ли си, че работи? Все пак става въпрос за руснаци. Може те вече да са проникнали в някои местни избирателни комисии и само да се преструват, че искат да откраднат "Страж", за да създадат впечатлението, че се страхуват от него.
Фишър поклати глава.
– Не. Знаем със сигурност, че "Страж" работи. Той вече предотврати дванайсет хакерски атаки в шест различни щата. Освен това разполагаме с източник, който потвърди, че руснаците смятат, че не са в състояние да пробият защитата му. Това обаче не ги притеснява, тъй като имат агент и разчитат той да открадне програмата. Но после настъпи паника и сега руснаците се опасяват, че определена информация тук може да доведе до разобличаването на агента им.
– Чух, че градският архив е изгорял.
– Така е. Руснаците го подпалиха. Те стоят и зад атаката с рансъмуер, която струваше работата на Ръдърфорд. Очевидно полагат усилия да не допуснат новият дигитален архив да се появи онлайн.
– Градът ще плати откуп и компютрите ще заработят. Общинската управа е сключила застраховка. Защо не изчакат архивът да се появи в интернет и да намерят в него каквото им трябва?
– Градът може и да плати, но архивът няма да се появи. Мога да ти гарантирам. Не и целият. Не и онази част, която ни трябва.
– Ръдърфорд предполага, че някаква програма, която е написал, може да разкрие самоличността на хората, които стоят зад атаката с рансъмуер. Убеден е, че някой се опитва да открие тъкмо тази програма.
– Не е възможно. Знаем, че зад това стоят руснаците. И те знаят, че ние знаем. Честно казано, те сами поискаха да разберем… С всяка успешна атака все едно ни показват среден пръст.
– Вчера разговарях с един човек в Съдебната палата. Представи се като служител на Министерството на вътрешната сигурност. Отдел за инфраструктурна защита. Той подозираше, че Ръдърфорд е в сговор с хакерите.
– Агент Уолуърк. Той е мой партньор. Съжалявам, че те е излъгал. Надявахме се Ръдърфорд да е разбрал какво представлява онова, което руснаците търсят. Или къде се намира. Но не. Противникът е в паника. Опасява се, че ще загуби агента си. Това е сигурно.
– В такъв случай какво знаете за човек на име Хенри Клостерман?
– Който живее в така наречената Къща на шпионите? През ум да не ти минава да ходиш там. Съвпадението е толкова очевидно, че го проверихме. Онези шпиони от петдесетте години не са били никакви агенти на КГБ, а просто объркани хора, издали тайни пред познати, които са смятали за приятели. Навредили са сериозно на лабораторията в Лос Аламос, но не и докато са работили там. Напуснали са къщата две години след като са се нанесли, малко след като са усетили, че примката се затяга. И двамата са мъртви. Никога не са се женили. Нямат законни наследници. Нямат братовчеди или каквито и да било роднини. Не са били членове на група или организация, която да продължи работата им след смъртта им.