– Ще кажа на Ръдърфорд да ускори издирването му. И бездруго колко депа за отпадъци може да има в толкова малък град?
– Намирането на сървъра не е единственият проблем. Нали каза, че се грижиш и за безопасността на Ръдърфорд.
– Е, и?
– Първоначалният план бе да отвлечем Ръдърфорд. Той трябваше да ни даде онова, което търсим – вече знам, че става въпрос за сървър, – или поне да разкрие местоположението му, след което да се самоубие, съсипан от срам и разочарование, от вината, че е проспал хакерската атака. Аз съм старши оперативен агент и на мен бе възложена задачата. Щях да се погрижа Ръдърфорд да оцелее. Но тогава се появи ти и прати половината екип в болнични. Останалите се заехме само с наблюдение. Трябва да пристигне нов човек, който да довърши започнатото. Специалист, изпратен от Москва. С много по-висок ранг от моя. Затова, ако ти си тръгнеш и той спипа Ръдърфорд, няма да мога да направя нищо.
17.
Докато Ричър изминаваше десетината километра от изоставената фабрика до града, в главата му се въртяха дузина думи.
Четиресет и осем часа. И Всеки трябва да знае толкова, колкото е необходимо.
Въпросът с времето изглеждаше по-ясен и праволинеен в концептуално отношение. Ричър разполагаше с период от два дни, в които да действа с минимална външна намеса, тъй като в това време клетката на Фишър щеше да се ограничи единствено с наблюдение. След това обаче ситуацията щеше да се усложни. Противникът щеше да премине в настъпление. Защото щеше да получи подкрепление. Специалист от Москва. С по-висок ранг от този на Фишър. С неизвестни способности. Но в никакъв случай настроен приятелски към Ръдърфорд. Което означаваше, че ще бъде най-добре, ако Ричър и Ръдърфорд открият сървъра и го предадат на ФБР, преди специалистът от Москва да пристигне в града.
Проблемът с поверителността на информацията изглеждаше по-сложен. Той имаше чисто практически аспекти. По времето, когато командваше 110-а специална част, Ричър обикновено бе откровен с подчинените си. Понякога повече от необходимото. Във всеки случай по-откровен, отколкото би се харесало на висшестоящите офицери. Ако истината изобщо стигнеше до тях, разбира се. Но Ричър имаше доверие на екипа си. Лично бе подбирал хората си един по един. Бе работил достатъчно дълго с тях. Можеше да предскаже как ще постъпи всеки в дадена ситуация. Освен това, когато работиш с хора като сержант Франсис Нили, всеки опит да скриеш нещо си е чиста загуба на време. Ричър харесваше Ръдърфорд. И нямаше намерение да го държи в неведение. Не и без необходимост. Но от друга страна, не го познаваше достатъчно добре. Ръдърфорд не криеше нежеланието си да предаде сървъра на властите. Беше се вторачил в парите, които се надяваше да му донесе неговата система "Цербер". Ричър не се съмняваше, че ще успее да промени мнението на Ръдърфорд, стига да му покаже цялостната картина. "Страж". Изборите. Всяването на смут и разногласия. Ричър обаче не можеше да разкрие истината пред Ръдърфорд и да запази в тайна внедряването на американски агент в една от руските клетки. Ако нещо се объркаше и Ръсти попаднеше в ръцете на руснаците, те щяха да го принудят да им разкаже всичко. Или сега, или впоследствие, когато анализират какво може да се е объркало в тяхната операция. А тогава Ричър нямаше да е тук и да се грижи за Ръдърфорд.
……
Когато се върна в апартамента на Мич, Ричър осъзна, че напразно се е притеснявал дали Ръсти и Сандс ще се заемат веднага с издирването на сървъра. Магията на всемогъщия долар се бе погрижила за това. Сандс бе започнала да рови в интернет веднага след като се бе събудила сутринта, но не бе открила нищо. Ръсти бе поел щафетата от нея. Той се бе заел с файловете от своя лаптоп в мига, в който Ричър бе потеглил към фабриката. И бе открил протоколи от заседание на шефовете на различни отдели в общината, които явно бе пропуснал предишния месец. Една от точките в дневния ред бе посветена на удължаването е още една година на договора с местна компания за сметосъбиране и сметоизвозване. "Уорхърст Уейстауей Експрес". Ръдърфорд откри в интернет адреса и телефоните ѝ, Сандс позвъни в офиса, като се представи за журналистка от "Тенесиън", която пише статия за отговорното управление на отпадъците. Сандс разговаря с четирима служители на "Уорхърст", преди някой да ѝ обърне повече внимание. Но в крайна сметка успя да измъкне информацията, която я интересуваше. Компанията разделяше електронните отпадъци от останалия боклук и ги изпращаше за рециклиране в инсталация, разположена на двайсетина километра западно от града. Сандс и Ръдърфорд тъкмо се канеха да потеглят и да проучат въпросното място, когато Ричър позвъни на вратата.