Вариант Б предполагаше, че Томасино е направил усилието, необходимо за преместването на шкафа. Или поне на съдържанието му. В случая с Ръдърфорд провалът се дължеше на експерименталния му софтуер, но самите сървъри бяха в добро работно състояние. Може пък Томасино да разбираше от тези неща. Може да имаше редовен клиент за подобно оборудване. Ричър нямаше представа от цената на компютрите втора употреба. Нищо чудно да струваха много. Или пък не чак толкова много. Томасино едва ли щеше да изкара кой знае колко пари от сървърите. От друга страна обаче, подобна сделка не криеше никакъв риск за него. При нормални обстоятелства кой би могъл да установи, че е извършена някаква кражба? Градската управа бе доволна, че хора като Томасино разчистват улиците от нежелани вещи. Онези от депото за отпадъци нямаха представа какво ще им докарат шофьорите, тъй като никой не водеше описи.
И така, мързел или алчност? Везните бяха изравнени. Ричър не можеше да ги наклони нито в едната, нито в другата посока, защото не знаеше абсолютно нищо за Томасино. Освен това сървърите можеше да са счупени, изгорели, изхвърлени на някое бунище. Можеше да са преформатирани, с възстановени фабрични настройки и продадени. И в двата случая информацията на тях бе загубена. Самоличността на руския шпионин щеше да остане в тайна. А Ръдърфорд щеше да бъде в опасност. Ричър трябваше да реши какво да направи по този въпрос. Невъзможно бе да стои в града и да продължи да играе ролята на бавачка. Какво да направи тогава? Да зареже Ръдърфорд самичък и безпомощен? Най-добрият вариант бе да го убеди да напусне града, но вече беше опитал подобно нещо. Ричър не смяташе, че Ръсти ще промени решението си. Не и без да получи допълнителна информация. Която щеше да изложи Фишър на опасност. Дали пък Сандс не може да помогне, помисли си Ричър. Тя беше бивш федерален агент. Защо да не говори с нея? Да ѝ намекне, че е получил информация от извора, но достатъчно завоалирано, че да не компрометира Фишър. Ричър щеше да подчертае опасността и необходимостта от спешни мерки. Това можеше да свърши работа. Освен ако Томасино не предложеше решение на дилемата, пред която бе изправен Ричър. Освен ако Томасино не извършеше истинско чудо. Освен ако сървърите не стояха в дома му, недокоснати, с непокътнато съдържание.
Надявай се на най-доброто.
Ако разполагаше със свобода на действие, Ричър щеше да се насочи направо към депото с камионите. Данните от дневника, воден от Полк, показваха, че Томасино е пристигал след пет вечерта в дните, когато е доставял електронни отпадъци, но нямаше гаранция, че това са обичайните му часове за доставка. Най-сигурният подход изискваше да открият възможно най-бързо личните автомобили на шофьорите на камиони и да чакат. Час. Два. Пет. Колкото е необходимо. За Ричър нямаше значение. Той можеше да чака цял ден. Но виждаше, че това не се отнася за Сандс и Ръдърфорд. Те бяха много ядосани от неуспеха си. Вероятно се притесняваха, че никога няма да открият сървърите. И определено не се чувстваха комфортно, след като бяха ровили толкова време в онзи горещ и задушен метален фургон. Налагаше се Ричър да им предостави известна свобода на действие. Или сам да намери Томасино. Което също бе вариант. Рискът щеше да е минимален. Клетката на Фишър щеше да се ограничи само с наблюдение.
Ричър реши, че тримата не бива да се разделят. Трябваше да отчетат още един фактор. Ами ако щастието им се усмихнеше и Томасино им помогнеше? Ако си признаеше, че краде всичко, което му се струва изправно, и покажеше на Ричър къде крие плячката си? Ричър нямаше представа как изглежда един сървър. Сандс се оказа ценен съюзник – първо откри къде се намира депото за отпадъци, а после заблуди пазача с пушката. Известно забавяне няма да бъде фатално, помисли си Ричър. Стига да се появят в депото за камиони преди четири следобед.
Сандс се пресегна, въведе някакви команди и на екрана на сателитната навигация се появи местоположението на петте най-близки бензиностанции. Онази, на която Ричър бе ходил вече два пъти, се оказа най-близо. Тримата пътуваха мълчаливо и когато пристигнаха, Сандс спря пред колонката, която Ричър бе използвал снощи. Ръдърфорд остана в колата. Сандс слезе, напълни резервоара и използва кредитната си карта, за да не влиза в бензиностанцията. Ричър обаче влезе вътре. Беше гладен. Отиде на щанда за самообслужване, приготви четири хотдога, сложи ги в хлебчета, добави сирене и лук и грабна купчина вестници. А също и самобръсначка, пяна за бръснене и стек минерална вода, тъй като предположи, че Сандс и Ръдърфорд са се обезводнили в онзи фургон.