Сандс остави Ричър и Ръдърфорд на две преки от жилището на Ръсти и потърси място за паркиране, където да остави микробуса. Тя пристигна в дома на Мич десетина минути след останалите, включи кафе машината и отиде да вземе душ. Ръдърфорд остана в кухнята, надвесен над лаптопа си. Ричър се излегна на канапето и зачете вестниците. Никой от тях не помръдна от мястото си през следващия половин час. Никой не каза нито дума. После Сандс излезе от банята, а Ръсти влезе. Сандс наля две чаши кафе, отнесе ги в дневната и седна срещу Ричър.
– Мога ли да те попитам нещо? – обади се накрая Сандс. – Служил си в армията. Във Военната полиция. Разследвал си престъпления. Проучвал си хора. Нали?
– Общо взето – отвърна Ричър.
– Сигурно си разполагал с ресурси. Досиета. Бази данни. Войници и сержанти, които да поемат телефонните разговори, проверката на информацията и всичко останало… Които да потвърдят дали някой казва истината или не.
– Точно така.
– Не ти ли липсва всичко това, след като вече работиш напълно сам?
– Животът в армията беше хубав – отвърна Ричър. – Имах удоволствието да работя с невероятни хора. Само от време на време трябваше да търпя глупостите на висшестоящи офицери. Но като цяло не съжалявам, че напуснах.
– Имах предвид подкрепата, с която си разполагал – каза Сандс. – Възможността да провериш всеки факт. Представи си, че попаднеш в ситуация, в която някой ти даде приемливо обяснение за нещо. А после осъзнаеш, че може да има и друго, но то да е по-неблагоприятно за човека срещу теб. Как ще постъпиш сега?
– Ще се вслушам в инстинкта си. И ако изпитвам съмнения, ще се откажа.
– Дори това да означава да оставиш приятел в беда?
– Сара, стига си го усуквала! Какво искаш да ме попиташ?
– Замислих се под душа какво бих направила, ако искам да получа нещо от Ръсти. Нещо изключително важно. Ами ако искам да го направя, без никой да разбере? Не бих го откраднала, защото той ще разбере и ще съобщи за кражбата. Не бих се опитала го купя или да го излъжа да ми го даде, защото може да се усети. Какво му пречи да се престори, че ми вярва, а после да сподели с някого какво съм се опитала да направя. Или просто да избяга. Бих могла да го отвлека, разбира се, и да го принудя със сила да ми даде онова, което ме интересува. Но после ще трябва да го убия, за да опазя всичко в тайна. А мога да постъпя и другояче. Да имитирам опит за отвличане. Да направя така, че да изглежда много професионално. Много убедително. Като отвличане, което непременно ще успее, ако някой случаен минувач не се намеси. Някой с подходящите умения и опит. Някой, който мигом ще спечели доверието на Ръсти, а след това ще остане до него и ще му помогне.
– И този някой съм аз, така ли? – попита Ричър.
– Не искам да прозвучи, все едно се заяждам, но трябва да признаеш, че съществува и такава възможност.
– Да, определено. И друг път са се случвали подобни неща.
– Нима това трябва да ме успокои? Защото не само отвличането може да е инсценировка. Всеки път, когато влезеш в контакт с неизвестен противник, ти си винаги сам. Съвпадение ли е това? Или тайна среща?
Ричър се усмихна и извърна поглед.
– Какво? – попита Сандс. – Забавно ли ти се струва?
– Не. Има нещо странно в този град. Дали пък не е от водата? Първо ме взеха за застраховател. А сега ти си мислиш… какво? Ще се опитам да проследя логиката ти. Ако работя с похитителите, би трябвало да съм наемник. И то добър, защото тази операция се радва на солиден бюджет. Следователно вземам скъпо. И тайно се радвам на богатството си. Какво гласи твоята теория? Че всичко е измама? Че живея в разкошен апартамент в Манхатън и гардеробът ми е пълен е копринени костюми, а гаражът – с ферарита?
– Нима това звучи по-удивително от бивш майор, превърнал се в бездомник?
– Аз не съм бездомник.
– Значи си излъгал.
– Кога?
– Казал си на Ръсти, че нямаш дом. Че обикаляш страната. Една нощ тук, две там. Нямаш постоянен адрес.
– Точно така.
– С други думи, бездомник.
– Не. Положението ми е съвсем различно. То е като да си сам и да си самотен. Двете съвсем не са едно и също.
– Добре тогава. Да приемем, че си натрупал състояние като наемник. От това не следва, че си похарчил парите си за имоти, коли, дрехи. Подобна логика е грешна. Може изобщо да не си похарчил парите си. Може да си ги скрил в някоя банка на Каймановите острови. Или в хралупата на някое дърво. Или да си ги дарил на приют за котки.