– Какво направи с тях? – попита Сандс.
– Качих ги в камиона. По-късно през деня изсипах всичко в депото за сортиране.
– Да опитаме отначало…
– Защо? Това е самата истина!
– Вярвам, че си ги качил в камиона. Но сървърите така и не са стигнали до депото за сортиране. Какво се случи с тях?
– Не съм ги откраднал, ако това имате предвид – заяви Томасино. – Не съм ги продал. Не съм ги изхвърлил по пътя. Разтоварих в депото всичко, което беше в камиона.
– Но те не са там – отвърна Сандс. – Вече проверихме. Какво се случи с тях?
– Нямам представа. Претърсете дома ми, ако не ми вярвате. Говорете с жена ми. С приятелите ми. Проверете банковата ми сметка. Готов съм да се подложа на детектор на лъжата. Но не съм ги откраднал. Не съм ги продал. И нямам никаква представа къде са.
Ричър погледна Сандс. Тя му отвърна, като сви рамене едва забележимо. Не бяха получили отговора, на който се надяваха. Томасино не успя да им помогне. Ричър бе склонен да му повярва. Все пак бе разпитвал множество заподозрени през годините и бе развил добър усет, който му позволяваше да разбере, когато някой го лъже. Томасино обаче изглеждаше напълно искрен.
– Добре тогава. – Сандс извади лист и химикалка от чантата си и каза: – Ще ти запиша един номер и ако…
– Имам един въпрос – обади се Ръдърфорд. – Сара, нищо ли не ти се стори странно в депото за отпадъци?
– Не. Просто купища боклук.
– Именно. А онзи странен старец? Когато го попитахме дали прави описи, той отвърна, че няма смисъл. Компютърна мишка, бежова, не работи.
– Е, и?
– Какви са шансовете всички електронни устройства, изхвърляни от жителите на това градче, да са повредени или счупени? Със сигурност има и такива, които работят, нищо че са стари и бавни. Като сървърите например. Те си бяха наред. Имам чувството, че в депото не видяхме устройства, в които да има още живот.
Томасино сведе поглед. Първият му издайнически жест.
– Дейв? – попита го Ричър. – Имаш ли да добавиш нещо?
Томасино не отговори.
– Чудя се дали дъщеря ти ще се омъжи някога, Дейв. Обзалагам се, че ще го направи. В края на краищата повечето хора го правят. Въпросът е кой ще я заведе до олтара. Кой ще бъде до нея, когато роди първото си дете.
Томасино се наведе напред и стисна глава с ръце.
– Всичко започна още на втората седмица след като постъпих на работа. Шефът ме покани на обяд. Каза, че трябва да обсъдим някои неща. Отидох на срещата. Беше в "Дебелия Фреди"…
– Знам го – намеси се Ръдърфорд. – Ако се вярва на рекламите, там правят най-добрите млечни шейкове в града.
– Пристигнах пръв – продължи Томасино. – Седнах и зачаках. Получих съобщение от шефа. Пишеше, че щял да закъснее, но аз да не се притеснявам, а да си поръчам. Така и направих, а след като храната ми дойде, получих ново съобщение. Шефът се извиняваше, че няма да успее. Когато приключих, поисках сметката, а сервитьорката отвърна, че всичко било от заведението. Попитах защо, а тя ми каза да изчакам минутка. Някой щял да дойде и да ми обясни. Появи се един едър дебел тип и седна срещу мен. Заяви, че винаги мога да се храня безплатно в ресторанта. В замяна на това обаче трябва да направя нещо за него. Винаги да се отбивам в заведението на път за депото за отпадъци. И да оставям камиона отключен.
– А ти какво направи? – попита Сандс.
– Опитах се да се измъкна. Оправдах се, че маршрутите ми варират, че не е удобно, понеже понякога закъснявам… такива неща.
– Но той не прие "не" за отговор.
– Показа ми снимка. На жена ми. Направена през предното стъкло на автомобил. Тя пресичаше улицата на път за работа. Колата бе ужасно близо до нея. Едва ли имаше повече от метър. Жена ми се бе обърнала към нея. Никога няма да забравя изражението ѝ. А то бе на неподправен ужас. Сякаш бе сигурна, че колата ще я прегази.
– Онзи тип каза ли нещо друго?
– Не се налагаше. Посланието му бе достатъчно ясно.
– И оттогава насам винаги спираш там на път за депото – довърши Ричър. – Без предупреждение ли се появяваш, или звъниш предварително?
– Просто се появявам. И оставам поне трийсет минути. Винаги паркирам камиона на определено място.
– Къде? ‘
– Отзад, точно до служебния паркинг, има малка тухлена сграда. Прилича на барака, склад или тоалетна. Там има контейнери за боклук, варели за използваната мазнина… На асфалта с жълти линии е очертано паркомясто. Трябва да оставя камиона на него.
– Колко врати има сградата?