Да, наистина, въпрос на приоритети.
– Добре – съгласи се Ричър. – Да допуснем, че забравя за твоя човек. И че се интересувам единствено от това да си върна нещата. Как може да стане?
– Знам къде държи хубавата стока – каза Бъдник. – Предполагам, че вашата е хубава. Нали?
Ричър кимна.
– Един от хората му се изтърва веднъж, когато вземаше стоката. Явно не се усети. Както си говореше, и се изпусна. Беше преди месеци. Едва ли си спомня вече. А това означава, че можете да отидете там. Ще го представите като обикновен обир и никой няма да го свърже с мен. Така всички ще останем доволни. С изключение на онзи тип, рекетьора, но… майната му!
Ричър погледна Сандс. Тя кимна.
– Добре. Къде се намира това място? – попита Ричър.
– Складове под наем "Норм". Неговата клетка е Е4. Можете да откриете адреса в интернет. Ще ви кажа кода за външната врата. Знам го, защото всеки път, когато правя ремонт, наемам склад там. Кодът е номерът на клетката – моята е А6, – плюс последните седем цифри от мобилния ми телефон. – Бъдник продиктува поредица от числа.
– Добре – каза Ричър. – Но преди да хукнем към другия край на града, най-добре е да се уверим, че нещата ни не са тук. Вратата е заключена и не можахме да разгледаме добре през процепа. Можеш ли да отвориш?
– Не сте влизали вътре, така ли?
– Че как да влезем?
Бъдник сви рамене и извади ключодържател от джоба си. На него бе окачен един-единствен ключ. Той го подаде на Ричър с думите:
– Звучи логично, предполагам. Ето, отвори.
Ричър пристъпи в пространството между склада и микробуса. И размени ключовете, докато бе с гръб към Бъдник. Отключи новия катинар и отвори вратата.
– Как не се сетихме по-рано? – възкликна Ричър и дори се плесна с длан по челото. – Всичко е тук. Бъдник, ела да ми помогнеш.
Бъдник закуцука към него.
– Кои неща са ваши?
– Виждаш ли високия шкаф със счупената врата? Ей там, отзад? Това ни трябва.
– Не може да бъде – поклати глава Бъдник. – Спомням си, че едва го вкарах вътре, тежеше цял тон. Вижте, вземайте го, ако искате, но го изнасяйте сами.
– Окей – отвърна Ричър. – Както искаш.
Той се подпря на микробуса, оттласна се и удари Бъдник в гърба, точно между лопатките.
Бъдник влетя през вратата, размахал ръце като гигантска птица, която не умее да лети. Преплете крака, но успя да заобиколи първата купчина електронни отпадъци, втората, но накрая стъпи в струпаните на пода компютърни мишки, заплете се в кабелите им, залитна и се строполи до телевизорите.
Ричър хвърли ключодържателя в склада.
– Не се притеснявай. Все някой ще дойде и ще те пусне. Освен ако не си ме излъгал за онзи склад. И не си ми заложил капан. В такъв случай прецаканият ще си ти.
Сандс даде знак на Ричър да изчака, след което заобиколи микробуса от другата страна. Тя се върна след секунди с две бутилки вода от стека, който бяха купили по-рано. Остави ги на прага, изчака Ричър да затвори вратата и да сложи катинара, след което го хвана за ръката и попита:
– Нали ще се върнеш и ще пуснеш Бъдник?
– Само ако трябва да си поговорим отново – отвърна Ричър.
– Ами ако не трябва? Ако вземем сървърите? Не можем да го оставим заключен вътре.
– Няма да го оставим. Не и за дълго. Ще звънна на Рул. Ще ѝ кажа къде да го открие. Така Рул ще получи още една червена точка.
– Не си ли прекалено жесток с Бъдник? Той не ръководи тази схема. Не печели от нея. Той е като Томасино, когото пуснахме. Не трябва ли да насочим полицията към онзи рекетьор? Човека, който е замесил Бъдник в тази история.
– Рекетьорът също ще си получи заслуженото, не бива да се съмняваш в това. Той просто е накарал Бъдник да му отстъпи склада. Но тъкмо Бъдник е заплашил семейството на Томасино. Той сам е предприел тази стъпка. А това е граница, която не е трябвало да прекрачва.
21.
Сателитната навигация в микробуса ги насочи към същата част на града, в която се намираше и депото за сортиране на отпадъци. Пътуването им отне двайсет и четири минути. В крайна сметка Ричър, Сандс и Ръдърфорд се озоваха пред огромен склад в края на дълга права улица с оградени парцели от двете страни. Складове под наем "Норм" обаче се отличаваше от останалите сгради в района. Оградата ѝ не бе като другите. Цялата фасада беше проектирана като старовремски форт-дървени палисади, наблюдателни кули, оръдия. Пилон с развято американско знаме. Още един със знамето на Тенеси. И трети с някакъв странен флаг, обсипан с изображения на мускети, саби и щитове.