Нищо чудно да го е проектирал самият Норм, помисли си Ричър. Дали пък Норм не бе любител на историята? Или смяташе, че този военен маскарад ще накара складовете му да изглеждат по-надеждни в очите на клиентите? Ще им вдъхне повече доверие? Подобни внушения вероятно се отразяваха добре на бизнес като неговия.
Сандс спря пред портала. Непосредствено до асфалтираната уличка се издигаше дървен стълб, но върху него нямаше и следа от интерком, клавиатура или електронен четец на карти. Всъщност върху него нямаше нищо освен реплика на стара пощенска кутия на "Пони Експрес". Сандс погледна спътниците си, свали прозореца и отвори пощенската кутия. Вътре имаше сензорен дисплей. Тя го докосна и той светна. Появиха се редици от букви и цифри. Сандс пое дълбоко дъх и въведе кода, който Бъдник им бе дал.
Нищо не се случи.
– Да не би да съм прокълната? – възкликна тя. – Или всички системи за достъп ме мразят?
Сандс въведе кода отново.
Нищо не се случи.
– Може да са сменили паролите – предположи Ръдърфорд.
– Или Бъдник ни е преметнал – добави Ричър.
– А може просто да се е объркал – каза Сандс. – Да не правим прибързани заключения, а да проверим. – Тя взе чантата си, порови в нея и измъкна телефона на Бъдник. – Той каза, че паролата му включва последните седем цифри от телефонния му номер. Да почерпим информация направо от извора.
Сандс докосна дисплея на телефона няколко пъти и той се включи.
– Чакай малко! – възкликна Ръдърфорд. – Как го направи? Да не би да разполагаш с някакъв специален код, разработен от ФБР? Мислех, че това е мит!
– Разбира се, че Бюрото разполага с подобен код. Можем да проникнем във всеки телефон, навсякъде и по всяко време. При това дистанционно. С помощта на сателити. Не знаеше ли?
– Наистина ли?
– Разбира се, че не. Просто надзъртах през рамото на Бъдник, докато се опитваше да набере номера на онзи, на когото плаща за закрила. Видях паролата на телефона. А сега да видим с какво разполагаме. Ето номера му. По дяволите! Същият е като този, който ни каза!
– Обзалагам се, че са сменили кодовете – заяви Ръдърфорд.
– Обзалагам се, че Бъдник ни е излъгал – каза Ричър.
– Чакайте малко! – възкликна Сандс. – Телефонният номер е само част от паролата. Може Бъдник да е объркал номера на складовата клетка. Все пак човекът бе под силно напрежение…
– Как можем да го проверим? – попита Ръдърфорд. – Ще трябва да се върнем и да го попитаме.
– Можем да опитаме нещо друго – обади се Ричър и посочи телефонния номер на денонощната гореща линия за обслужване на клиенти, изписан точно над дисплея. – Дай ми телефона на Бъдник.
Сандс набра номера, включи на високоговорител и подаде телефона на Ричър.
Някой вдигна чак след седмото позвъняване. Беше мъж. Представи се като Стив. Звучеше доста сънен.
– Стив, обажда се Бил Бъдник – каза Ричър. – Слушай, изпаднах в много неудобно положение. Стоя пред вратата на складовете и не мога да я отворя. Отдавна не съм идвал и може да съм объркал номера на клетката. Можеш ли да го провериш?
– Съжалявам, господин Бъдник. Не мога да го направя. Забранено е.
– О, моля те! Помогни ми! По принцип трудно помня номера. Имам твърде много работа в "Дебелия Фреди" и не идвам често тук, затова съм забравил номера на клетката. Знаеш, че съм собственик на ресторанта.
– Да, знам. Видях снимката ви във вестника.
– Да, да, публикуваха я, когато купих заведението. Какво ще кажеш за следното. Ще потвърдиш номера на клетката ми само този път и аз ще си го запиша, за да не изпадна отново в подобна ситуация. А после ти ще дойдеш в ресторанта, когато решиш, и ще си поръчаш каквото си пожелаеш за сметка на заведението. Какво ще кажеш?
– Не знам. Не ни е позволено да го правим.
– Вечеря за двама. Доведи си компания. Или ела сам два пъти. Няма да съжаляваш.
– Не е редно.
– Знаеш, че правим най-добрите шейкове в целия град, Стив. Всъщност не само шейковете ни са най-добри. Е, може да съм леко пристрастен, но това не означава, че греша.
– Не знам. Можете ли поне да ми кажете в кой блок сте? .
Бъдник бе казал А6. Надявай се на най-доброто.
– Разбира се. Блок А.
– Добре. Един момент…
Ричър чу шумоленето на купчина листа, след което Стив попита:
– Каквото си поръчам от менюто, нали? И мога да дойда два пъти?
– Точно така.
– Клетката ви се намира в А4, господин Бъдник. И не споменавайте пред никого за този разговор.