Сандс се обърна към отворения си прозорец. Тя въведе първо А, после 4 и накрая последните седем цифри от телефонния номер на Бъдник.
Нищо не се случи. За няколко секунди, които ѝ се сториха безкрайно дълги. После вратата се отвори.
……
Когато тримата влязоха на територията на складовете, всяка прилика със старовремски форт остана зад гърба им. Пред тях се издигаха шест солидни обикновени, но функционални сгради. В най-малката, разположена непосредствено до входа, се намираха офисите. Неоновата табела над вратата ѝ бе изключена и вътре не светеше нито една лампа. Останалите пет сгради бяха разположени по-назад, строени в една редица. Те бяха покрити с гофрирана ламарина, боядисана в нюанс на сивото, който бе популярен сред военните кораби. Всяка постройка бе широка дванайсет-тринайсет метра и дълга повече от трийсет. По-късата ѝ страна бе обърната към входа. До всеки склад имаше мощна климатична инсталация, а на всяка фасада бе изписана голяма червена буква. Сграда А се намираше най-близо до портала, а сграда Е – най-вляво. Редът им обърка за миг Ричър. Той би ги означил в обратен ред – от А към Е, а не от Е към А. Но после се досети, че най-вероятно собствениците на складовете бяха построили първо една сграда, после втора и т.н., като разрастването бе вървяло наляво.
Ричър помоли Сандс да отидат първо в клетката на Бъдник, тъй като предполагаше, че Стив може да наблюдава складовете дистанционно. И щеше да заподозре, ако "господин Бъдник" тръгнеше в съвсем друга посока. Освен това Ричър искаше да добие представа за мерките за сигурност. Притесняваше го евентуалното присъствие на охранители. На патрули. Особено ако бяха придружени от кучета. На хора, изпратени от онзи рекетьор, за да се грижат за склада му.
Бързо стана очевидно, че никой не охранява складовете. Мерките за охрана се свеждаха до катинари и камери. Катинарите бяха най-различни и Ричър предположи, че клиентите сами ги поставят. Камерите бяха друго нещо. На ъгъла на всяка сграда бе монтирана по една камера, която по нищо не се различаваше от останалите. Поставена на четири и половина метра над земята, където човек или автомобил не би могъл да я закачи случайно. Или повреди. Обективите им бяха насочени към входовете на отделните сгради, което означаваше, че вратата на всяка складова клетка във външните редици е наблюдавана от две отделни камери. Същото се отнасяше и за останалите клетки. Нищо чудно някои да попадаха в обхвата на четири камери, но това зависеше от качеството на обективите.
И така, от всяка страна на всяка сграда имаше по десет складови клетки. Нечетните номера бяха отдясно, четните – отляво. Клетката на онзи рекетьор бе Е4. Следователно тя се намираше отляво. В другата редица. Наблюдавана само от две камери. Сандс подмина клетката на Бъдник и подкара към Блок Е. Зави и продължи възможно най-плътно до стената. Спря едва когато микробусът се оказа точно под външната камера. Ричър откъсна петнайсетина сантиметра тиксо и се качи на покрива на микробуса. Пристъпи крачка назад. Покривът бе толкова хлъзгав. Задното окачване проскърца под тежестта му. Ричър се подпря с ръка на стената и продължи назад. А после се изправи, протегна ръка и покри обектива с тиксо.
Сандс продължи, за да повторят процедурата с камерата в далечния край на Блок Е. Това означаваше, че охранителната система може да ги е записала как приближават клетката на Бъдник. И как се отдалечават от нея. И как минават покрай нечетните клетки на Блок А. Ситуацията не бе идеална, но не бе и катастрофална. Най-важното в случая бе, че никой нямаше да ги види откъм четната страна на Блок Е. И след като никой нямаше да ги види, никой нямаше да съобщи за присъствието им. Нито на ченгетата, нито на когото и да било друг.
Сега вече Сандс се насочи към клетката на рекетьора. Спря пред нея, но остана в микробуса, без да гаси двигателя. Ричър слезе с резачката за болтове в ръце. Ръдърфорд го последва. Двамата огледаха номерата от двете страни на вратата, след което Ричър захапа с клещите катинара, който се оказа изненадващо малък. Ричър го сряза почти без усилие. Свали го и хвана дръжката, разположена в долната част на ролетната врата. Вдигна я нагоре и видя… мебели. Маса за трапезария. Осем стола, наредени около нея. Канапе. Два фотьойла. Бюфет. Шкаф за напитки. Бюро. Лампион. Но нищо, свързано с електроника. Нищо, произведено през последните петдесет години. Може би дори седемдесет и пет.
Ричър предположи, че е починал нечий родител. Или пък баба или дядо. Къщата е трябвало да бъде освободена за нови наематели. Всичко в нея е трябвало да бъде продадено, раздадено или използвано на друго място. Останалото се е оказало твърде старомодно, за да влезе в употреба. Но твърде ценно, било от финансова, било от сантиментална гледна точка, за да бъде изхвърлено. И така се е озовало тук. Практично решение за някого, но напълно безполезно за Ричър и останалите.