Сандс разчете езика на телата им и слезе от микробуса.
– Бъдник е мръсник – каза Ръдърфорд. – Ричър беше прав. Бъдник ни е излъгал.
– Не е задължително – възрази Сандс. – Той обърка номера на собствената си клетка. Може да е сгрешил и този. Да проверим останалите.
– Имаме ли време? – попита Ръдърфорд. – Та тук има стотици клетки. Някой може да дойде и да види какво правим. Ами камерите? Не можем да залепим обективите на всички. Дори само тези двете могат да ни създадат проблем. Ако някой наблюдава изображенията от тях. Забележи ли, че цялата редица е потънала в мрак, ще провери какво се е случило.
– Не се налага да влизаме във всички клетки – обясни им Ричър. – Бъдник може да е излъгал, но ако е казал истината и онзи тип, който му осигурява закрила, държи стоката си тук, ще използва някоя от двете крайни редици. Те са единствените, които не се виждат от отсрещната страна. Най-вероятно би предпочел този блок пред Блок А, защото се намира по-далече от входа и така по-малко хора ще виждат камионите му.
– Това означава още девет клетки. Или деветнайсет в най-лошия случай – пресметна Сандс.
– А може би само още една – заяви Ричър. – Бъдник каза, че неговата е А6, а онзи рекетьор е наел Е4. В действителност клетката на Бъдник се оказа А4. Нищо чудно да е разменил числата. Може тази на рекетьора да е Е6.
Ричър пристъпи вляво. Катинарът отново бе малък, но явно бе изработен от специално закалена стомана, тъй като клещите го срязаха доста трудно. Ричър натискаше здраво в продължение на половин минута, преди резачката да се справи със стоманата. После Ричър махна парчетата от катинара и ги прибра в джоба си при предишните. Хвана дръжката на вратата и замръзна. Чу някакъв шум. Намираха се твърде далече от портала, за да чуят отварянето му, но не можеха да сбъркат боботенето на голям двигател. Свистенето на гуми по асфалта. Това определено бе автомобил, насочил се право към тях.
Ричър кимна към микробуса. Сандс и Ръдърфорд скочиха вътре. Ричър затвори вратата на клетката с мебелите и се присъедини към тях. Иззад ъгъла на сградата се появи пикап. Тойота. Боядисан в бронзов металик. Много лъскав. Без допълнителни светлини на покрива. Без лого на охранителна компания на вратата. Без въоръжени гангстери в кабината. Само с шофьор зад волана. Мъжът изглеждаше прехвърлил петдесетте. Явно не бързаше. Спря до предпоследната врата. Е18. Слезе, отключи, взе кашон от пикапа и влезе вътре. След минута се качи в колата, запали двигателя и изчезна зад далечния ъгъл.
– Да действаме – каза Сандс. – Имам лошо предчувствие. Да приключваме, преди да е дошъл още някой.
Тримата слязоха едновременно и Ричър вдигна вратата на Е6. Пред погледите им не се появи обикновена складова клетка както предишния път. Тази бе огромна, най-малко четири клетки бяха обединени в една. Две откъм страната на нечетните и две откъм четните.
Ръдърфорд намери ключа за осветлението и го натисна. Една дузина флуоресцентни лампи примигнаха и грейнаха на тавана.
– Мили боже!
Цялото помещение бе заето от метални стелажи, строени в редици на разстояние от две метра помежду им. Те бяха отрупани с най-различни електронни устройства. Местни. Вносни. Битови. Индустриални. Дори военни, макар и от по-нисък клас. Но Ричър нямаше никаква представа дали сред тях са сървърите, които търсят.
– Мога да прекарам тук целия си живот – възкликна Ръдърфорд.
Той пристъпи напред, започна да оглежда всеки предмет и да мърмори тихичко под нос. Изведнъж нещо, разположено малко по-надолу, привлече погледа му. Той се втурна напред и след два метра падна на колене и прегърна купчина черни кутии, оставени на най-долния рафт.
– Не мога да повярвам! Ето ги! Открихме ги!
– Работят ли? – попита Ричър. – Или са изтрили дисковете? Можем ли да проверим?
– Не тук – отвърна Ръдърфорд. – Това не са лаптопи. Не можеш просто да ги включиш и да провериш какво става. Трябва да ги свържеш с мрежа, трябва да използваш компютър, за да провериш паметта им. Представи си сървърите като огромни външни хард дискове.
– Ще ти покажем как се прави, но по-късно – каза Сандс. – Свързването е лесна работа. Сега трябва да ги пренесем в микробуса и да ги откараме на сигурно място. Едва тогава ще ги включим.
Ръдърфорд и Сандс помъкнаха по два сървъра всеки. Ричър взе четири. Напъхаха ги в тясното пространство за багаж зад последната редица седалки. Сандс се увери, че са добре закрепени, и тръгна към шофьорската врата.