– Чакай малко – спря я Ричър. – Нали искате да копирате информацията от сървърите? Какво ви трябва? Друг сървър?
Ръдърфорд кимна.
– А също мрежа и софтуер.
– Има ли тук други сървъри? Които да ви свършат работа.
– Разбира се. Колкото искаш.
– Ти си използвал осем сървъра, но само един за нуждите на онзи проект за дигитализиране на архивите.
– Точно така. Останалите сървъри взех от различни места.
– Добре тогава, да вземем два сървъра, върху които можем да копираме информация. Не, по-добре да вземем четири.
– Защо? Какво ще копираме?
– Може би нищо. Ще ти обясня, когато напуснем това място.
22.
Докато пътуваха към града, в главата на Ричър се въртяха десет думи.
Всеки трябва да знае толкова, колкото е необходимо. И Четиридесет часа.
Десет думи, а не дванайсет. Защото от четиридесет и осем часа бяха останали четиридесет часа. Но и двата проблема бяха все така актуални. Към тях се бе присъединил и един въпрос, който изискваше кратък и ясен отговор. С една дума. Паметта на сървърите беше ли изтрита? Да или не? Какъвто и да бе отговорът, Ричър трябваше да направи две неща. Ако данните бяха непокътнати, той трябваше да убеди Ръдърфорд да ги копира и да предостави копието на ФБР. Ако данните бяха изтрити, Ричър трябваше да уведоми агент Фишър и да убеди Ръдърфорд да напусне града. Много добре знаеше кой вариант е за предпочитане. Но нямаше представа кой ще се окаже по-лесен.
Ричър погледна Сандс и Ръдърфорд, които седяха отпред. Те се връщаха коренно променени. Съвсем не бяха същите хора, влезли в складовете. Умората им бе изчезнала. Тревогата също. Ричър долавяше обзелото ги вълнение. Ентусиазма им. Вярата им, че след като сървърите са отново в ръцете им, всичко останало ще се нареди от само себе си. Ричър не споделяше оптимизма им. Той единствен знаеше колко високи са залозите. И той единствен не разбираше нищо от компютри. Нямаше представа как да измъкне тайните им. Или как да разбере дали компютрите изобщо крият някакви тайни. Предпочиташе да си има работа с хора, не с машини.
Първата им спирка бе жилището на Ръдърфорд, за да могат Сандс и Ръсти да си вземат дрехи и тоалетни принадлежности, както и своите лаптопи и всички кабели и разклонители, които можеха да им потрябват, за да свържат сървърите. После взеха колата на Марти. Зад волана ѝ седна Ричър. Накрая се насочиха на север – Ричър водеше, Сандс го следваше – към бензиностанцията, но не за да напълнят резервоарите, а заради двата мотела. Един от тях бе привлякъл вниманието на Ричър. Това вероятно бе най-старата сграда в целия комплекс. В архитектурно отношение мотелът изглеждаше съвсем традиционен и по нищо не се отличаваше от безброй подобни места из цялата страна. На фасадата му бе окачен синьо-червен неонов надпис с изображението на някаква митична птица. Самата постройка бе едноетажна, а фасадата ѝ бе облицована с тъмна дървесина. За начало на сградата можеше да се приеме рецепцията в югозападния ъгъл, която се отличаваше с навес над входа, а под него бяха разположени машини за безалкохолни и лед. После тя продължаваше под формата на буквата П, редувайки прозорец – врата, прозорец – врата. Общо трийсет и шест чифта прозорци и врати. Пред всеки от тях – място за паркиране. Така на практика не оставаше разстояние, което човек да измине пеша от колата до вратата. Което определено улесняваше пренасянето на багаж до стаята. И намаляваше шанса някой да види какво се внася вътре. Колкото и необичаен да е въпросният багаж. Или дори абсурден като комбинация. Например три куфара и дузина черни кутии.
Разположението на стаите идеално устройваше Ричър. Както и фактът, че от трийсет и шест само четири бяха заети. Пред три от вратите бяха паркирани стари седани, чиято боя бе избеляла от годините, прекарани под яркото слънце. Пред четвъртата бе оставена яркожълта тойота, изкаляна чак до покрива. Два от седаните бяха паркирани откъм страната на рецепцията, третият седан и тойотата бяха от другата страна. А това оставяше една от страните на буквата П напълно свободна.
Сандс спря до автоматите за безалкохолни, излезе от микробуса и тръгна към рецепцията. Ричър паркира до микробуса и влезе вътре с нея. Помещението бе дълго и тясно. Самата рецепция бе разположена вдясно, точно до вратата, а от другата ѝ страна се намираха висок хладилник с двойни стъклени врати и масичка с микровълнова печка и кафе машина. Покрай лявата стена бяха наредени три бели пластмасови маси. Всяка от тях имаше по четири бели пластмасови стола. И по една ваза с червени изкуствени цветя.