Ричър потропа по дървения плот и миг по-късно се отвори врата, която водеше към задна стаичка. Появи се младеж, който едва ли бе на повече от деветнайсет. Косата му се спускаше до раменете, очилата му бяха кръгли, а облеклото му се състоеше от избелели торбести джинси и бяла тениска. Той се отпусна тежко на стола зад рецепцията и впери поглед в Ричър.
– Трябва да обсъдим цените на стаите ви – каза Ричър.
Младежът посочи табелата на стената зад гърба му: Стая $95+ на вечер.
– Предполагам, че това е стандартната тарифа – отвърна Ричър. – Но тя не ме интересува.
– Не правим отстъпки. Деветдесет и пет плюс такса. Не ви ли устройва, идете другаде.
– Не търся отстъпки, а нещо друго. Специална сделка.
– Не предлагаме и специални сделки. Каквито и да било.
– Не бързай, не бързай. Не знаеш какво имам предвид. Нали не искаш да пропуснеш някое изгодно предложение?
Младежът се замисли и след секунда отвърна:
– Слушам.
– Трябват ни две стаи – обясни Ричър. – Ще платим предварително за цяла седмица. Едната ще струва деветдесет и пет долара на вечер. Ще платим с кредитна карта, както правят всички. Другата ще струва сто и петдесет долара на вечер в брой, които отиват право в твоя джоб.
– Слушам – каза младежът.
– Имам три условия. Първо, стаите трябва да бъдат една до друга в онази част от мотела, която гледа към двора. Между тях трябва да има междинна врата.
– Може да се уреди.
– Второ, ще регистрираме само една от стаите. Системата ви за резервации ще отбележи, че другата не се дава под наем.
– Не знам как да го направя. Не мисля, че разполагам е подобна опция.
– Разбира се, че разполагаш. Всички хотели разполагат е нея или с някаква нейна версия. Например, когато клиент почине и се наложи да изчакате съдебния лекар. Или някой попадне в ареста за наркотици, а ти чакаш ченгетата да претърсят стаята. Или дори ако мивката се повреди и се наложи да повикате водопроводчик. Потърси в наръчника си, все ще откриеш нещо подобно.
– Наръчник? Вие от кой век сте излезли бе, хора? – Младежът включи компютъра си и затърси нещо. Накрая обяви: – Добре, добре. Има такава опция. Може да се уреди. Какво друго?
– Тази уговорка е строго конфиденциална. Не я споменаваш пред никого. Нито пред шефа, нито пред колегите. Нито пред чистачките, нито пред приятелите, нито пред майка ти и баща ти. Нито дори пред кучето и котката.
– Нямам нито куче, нито котка, но разбрах какво имате предвид. И за да сме наясно, две стаи за цяла седмица? Седем нощувки, нали?
– Седем нощувки. Хиляда и петдесет долара, ако това имаш предвид.
– Добре тогава, имаме сделка.
– Чудесно. Моята приятелка ще се погрижи за плащането с кредитна карта и попълването на формулярите. Аз ще се погрижа за плащането в брой. Половината сега, половината на тръгване. Стига да си държиш устата затворена.
……
Ричър и Сандс напуснаха рецепцията с ключове в ръце. Стая осемнайсет и деветнайсет. Първата бе наета по всички правила, втората не фигурираше никъде, напълно невидима за всеки, който би решил да ги потърси в този мотел.
Ричър паркира колата на Марти пред стая осемнайсет. Сандс спря микробуса със задната част към вратата на стая деветнайсет. След което тримата се заловиха с внасянето първо на сървърите и после на куфарите. Накрая пренесоха резачката за болтове и остатъка от покупките на Ричър. Тримата останаха навън четири минути. Напълно приемлив риск. Ричър откара микробуса встрани от мотела. Когато всичко приключи, Сандс ще го върне без проблеми в някой офис на фирмата за автомобили под наем, помисли си той. Но за момента не биваше да го използват. Томасино го бе видял. Бъдник го бе видял. Онзи случаен клиент в Складове под наем "Норм" го бе видял. Най-вероятно половин дузина охранителни камери в "Норм" също го бяха видели и записали надлежно.
Ричър взе три пици и три кока-коли от първия ресторант, покрай който мина, и ги отнесе в мотела. Влезе в стая осемнайсет и включи осветлението. Навремето стаята сигурно е минавала за луксозна. Днес повечето хора биха я нарекли приемлива. Или непретенциозна. В нея имаше две големи легла с покривки на цветчета и множество възглавници. Фотьойл. Телевизор. Хладилник. Бюро. Баня. Тоалетна. Ламиниран паркет на пода. Бледи неутрални тонове по стените. Всичко тук е правено с оглед на трайността, а не на удобството, заключи Ричър. Дори мощността на електрическите крушки бе подбрана така, че да пести от сметките за ток, вместо да създава уютна атмосфера. Но това не притесняваше Ричър. Нали имаше легло? И баня. И лесен достъп до кафе.