Ричър отвори своята междинна врата и почука на другата. Сандс му отвори и той влезе в стая деветнайсет. Тя бе огледално копие на осемнайсета. С изключение на промените, които Сандс и Ръсти бяха внесли. Те бяха свалили матрака от едното легло и бяха покрили прозореца с него, за да не пропуска светлина навън. Поради същата причина бяха облепили с тиксо и вратата на стаята. Бяха разположили осемте сървъра върху всяка равна повърхност, която бяха открили. И бяха създали лабиринт от черни захранващи и жълти мрежови кабели, за да ги свържат в едно цяло. С изключение на лаптопа на Ръдърфорд. Той бе поставен на края на голото легло, свързан с останалото оборудване с помощта на дебел син кабел. Ръдърфорд седеше пред него, кръстосал крака пред себе си, вперил поглед в екрана толкова напрегнато, че дори не забеляза появата на Ричър.
– Как е положението?
Ричър подаде пица и кола на Сандс, след което остави друга кутия на леглото до Ръдърфорд.
– Добре, струва ми се – отвърна Сандс. – Ръсти?
– Какво? – сепна се Ръдърфорд. – О! Благодаря!
– Как е положението? – попита отново Ричър. – Имам предвид сървърите… Данните. Всичко ли е там?
– О, да. Така изглежда. "Цербер" обаче не изглежда в добра форма. Имам чувството, че онази хакерска програма се е опитала да пренапише части от него. Може да ми отнеме известно време да установя какво точно е станало. И защо. И как да подобря защитата на крайния продукт. Но трябва да призная, че ситуацията е по-добра от очакваното. В крайна сметка "Цербер" се е огънал, но не се е пречупил, така да се каже. Което е добре.
– Радвам се – отвърна Ричър. – А онези записи от градския архив? Още ли са там? Всичките?
– Дискът е пълен. Нищо не е изтрито, затова предполагам, че са там.
– Можеш ли да провериш със сигурност?
– Бих могъл, но…
– Моля те, направи го още сега.
– Но първо трябва да разбера как "Цербер"…
– Ръсти, това е важно. Провери още сега. Моля те.
Ръдърфорд въздъхна и през следващите две минути само потракваше по клавиатурата и плъзгаше пръсти по тъчпада.
– Добре. Виж, не съм отворил всяко от хилядите или десетките хиляди сканирани изображения – всъщност най-обикновени снимки, не документи, – но доколкото виждам, целият архив е непокътнат.
– Тогава ще те помоля да направиш копие – каза Ричър. – Не. Две копия.
– Абсурд! В никакъв случай! Вече ти казах, няма да позволя никой да прави копие на каквото и да било. Не и преди да усъвършенствам "Цербер". Бъдещето ми зависи от него. Това на Сара също.
– Разбирам. Но има една подробност. Когато днес се върнах в апартамента на Мич, аз ви казах истината за случилото се с мен. Но не ви казах цялата истина.
23.
– Какво знаете за програмата, наречена "Страж"? – попита Ричър.
– Нищо – призна Ръдърфорд. – Дори не съм чувал за нея.
– Аз съм чувала нещичко – каза Сандс. – Предимно слухове от хора в Бюрото. Преди четири години настъпи рязък спад в киберпрестъпленията. Най-добрите хакери просто изчезнаха от радара. Ей така, изневиделица. Отначало хората в бранша решиха, че корпорациите от Силициевата долина са наели нови служители, говореше се дори, че някакъв стартъп предлага щури пари. Накрая обаче някой открил, че зад всичко това стои правителството. Което взема спешни мерки. Говореше се, че руснаците са разработили ново кибероръжие, което може да разбие на пух и прах защитата на компютрите в избирателните комисии. Компютрите в цялата страна се оказаха уязвими. Не можеше да се вярва на нито един резултат. Специалистите в Куонтико направиха симулация и се оказа, че пробив дори в един компютър може да компрометира цялата мрежа и оттам президентските избори, а това може да доведе до какви ли не последици – от гражданско неподчинение до мащабни улични бунтове. Представете си, ако у екстремистите от някоя милиция попаднат доказателства, че изборите са манипулирани. Част от тези групировки разполагат със сериозна огнева мощ. Малко им трябва да я използват.
– "Страж" е единственото средство, което може да предотврати подобен сценарий – намеси се Ричър. – Руснаците не могат да пробият защитата му, затова се опитват да го откраднат.
– Как? – попита Ръдърфорд.
– Имат шпионин в лабораторията "Оук Ридж", където е разработена програмата.
– Защо ФБР не го арестува?
– Защото Бюрото знае за съществуването на шпионина, но нищо повече. Няма представа кой е той. Нищо чудно да е дълбоко законспириран спящ агент. Свързан по някакъв начин с този град. И тук нещата стават по-конкретни. В градския архив има документ, който може да разкрие самоличността на шпионина.