– Ще го имам предвид. – Уолуърк взе сървъра и се запъти към вратата. – Благодарете му от мое име, ако го видите. Трябва да тръгвам. Не разполагаме с много време.
Ричър застана между вратата и федералния агент.
– Само два въпроса, преди да потеглите.
– Добре, но бързи.
– Клостерман. Онзи тип, с когото се запознах в Къщата на шпионите тази сутрин. Агент Фишър каза, че ще го проверите отново. Някакви резултати?
– Фишър каза същото и на мен. Работим по въпроса, но все още не сме открили нищо. Друго?
– Сървърът. Ще го отнесете в някое местно поделение на ФБР. Вероятно в Нашвил. Където куп компютърни гении ще разкрият всичките му тайни.
– Точно така.
– Колко време ще отнеме?
– Пътуването до Нашвил ли?
– Разкриването на тайните.
– Колко дълъг е един наниз от мъниста? Човек не може да прецени, преди да стигне до края. Може да се наложи да прегледаме хиляди документи. Това е равносилно на търсенето на игла в копа сено. Всъщност дори не става въпрос за игла, защото не знаем какво точно търсим, а се надяваме да разберем, когато го видим.
– Следователно едва ли ще се справите за… трийсет и седем часа, да кажем?
– Не знам. Може да отнеме две секунди. Или два месеца. Няма как да разберем, преди да опитаме. Но това не е ваш проблем, майоре. Трябва да тръгвам.
– Не ме наричайте майоре. Ричър е достатъчно. Проблемът е и мой. Донякъде. Но най-вече на Ръдърфорд.
– Защо?
– Агент Фишър спомена, че клетката ѝ ще се ограничи с наблюдение, но само до утре по обед. Тогава се очаква да пристигне подкрепление. Опитен оперативен агент от Москва. Не разкриете ли самоличността на техния агент в "Оук Ридж", няма да можете да го арестувате. Руснаците няма да знаят, че сървърът е у вас, затова няма да пропуснат възможността да го вземат и да защитят своя човек. Следователно ще направят нов опит да отвлекат Ръдърфорд. И Фишър няма да е в състояние да спаси живота му, тъй като всички ще изпълняват заповедите на новия човек от Москва.
Уолуърк вдигна рамене.
– Предполагам, че е така. Моментът е доста труден за Ръдърфорд. Особено след като ни помогна. Някакъв шанс да го убедите да напусне града?
– Съмнявам се. Опитах се вече, а той отказа. Не го обвинявам. Не е направил нищо лошо. Всъщност постъпил е както трябва. Не иска да позволи на никого да го прогони от дома му.
– Съгласен съм, но възможностите ни в това отношение са ограничени. Можете ли да останете още малко? Да го наглеждате.
– За известно време. Но не завинаги.
– Докато открием агента.
– Сам казахте, че това може да отнеме два месеца, а аз не се задържам на едно място повече от два дни.
– Съжалявам, Ричър. Борим се с неизвестното. Много бих искал да помогна на Ръдърфорд. С удоволствие бих го направил, ако имах тази възможност. Но трябва да мисля за по-важната цел. Не виждам какво друго можем да направим.
– Аз знам какво мога да направя.
– Какво?
– Клостерман ми предложи десет бона за сървъра. Ще приема офертата.
– В никакъв случай! Не мога да позволя…
– Не искам разрешение. Просто ви информирам предварително. Проява на добра воля. Има нещо странно в Клостерман. Долових го при първата ни среща. Руснаците имат постоянно присъствие в града. Искам да разбера дали това е той.
– Не.
– Вече работя по въпроса. Приемете го като факт. Няма никаква опасност. Ако греша, онзи дъртак ще види само документи, които и бездруго са били обществено достъпни. Ако съм прав, руснаците ще решат, че мисията им е приключила. Ще решат, че агентът им в "Оук Ридж" е в безопасност, няма да го изтеглят, а ще го оставят да продължи работата си. Това пък ще осигури на вас време да разкриете самоличността му. Руснаците ще изтеглят екипа на Фишър и тя няма да бъде изложена на опасност. Ръдърфорд няма да бъде отвлечен.
– Абсурд!
– Чуйте ме. Нямаше да научите за съществуването на този сървър, ако не бях аз. Щяхте да се въртите в кръг като куче, което гони опашката си. Затова ми дайте малко свобода на действие.
Уолуърк не отговори.
– Ако проявите малко здрав разум, ще стоите отстрани и ще наблюдавате как ще се развие ситуацията. Получат ли се нещата, ще можете да си припишете заслугите. Никой няма да чуе друго от мен.
Агентът продължаваше да мълчи. След няколко секунди заобиколи Ричър и спря до вратата.
– Трябва да занеса това нещо в Нашвил. Колегите ме чакат. И трябва да е ясно, че не мога да одобря официално това, което предлагате…
– А неофициално?