……
Ричър знаеше, че трябва да напусне къщата, за да се задейства планът му, но много искаше да разбере какво прави Клостерман. Вероятно изпраща съобщения по командната верига: Сдобихме се със сървъра. Започваме верификация. А после друго съобщение до екипа, който трябва да наблюдава Ръдърфорд: Мисията изпълнена. Изтеглете се. И накрая до специалиста от Москва: Присъствието ви не е необходимо. Върнете се в базата.
Ричър потегли към портала и докато го чакаше да се отвори, извади телефона си и набра Уолуърк. Съобщи му, че е предал сървъра, и го попита за нова информация относно Клостерман. Уолуърк не разполагаше с нищо, но обеща да го уведоми в мига, в който научи нещо ново. А също и щом – а това определено бе по-важното – научи от Фишър, че клетката ѝ е изтеглена. Ричър подкара по улицата. Той бе нанесъл добър удар с бухалката. Топката летеше във въздуха и не му оставаше нищо друго, освен да чака дали тя ще прелети над оградата.
Дали пък не можеше да направи нещо? Клостерман бе споменал някаква среща. Не бе уточнил, че тя ще се проведе в дома му, но Ричър беше останал с такова впечатление. Клостерман бе казал трябва да се подготвя, а не трябва да отида. Освен това някой се бе появил час по-рано от уреченото. Между двете събития може би нямаше никаква връзка. А може би щеше да пристигне някой от контактите на Клостерман. За да поговорят за аранжирането на цветя например. Или за нещо друго. Но не и за сървъра, предположи Ричър. Човекът, който бе подранил, определено не играеше важна роля. Икономката го бе показала съвсем ясно. А руснаците биха допуснали до нещо толкова ценно като сървъра единствено доверени лица от най-вътрешния си кръг.
За каквото и да ставаше въпрос, Ричър предположи, че си заслужава да отдели един час, за да види кой ще дойде със свежа информация при Клостерман. Така пред самия Ричър щеше да се появи възможност да научи нещо.
Нямаше къде да скрие нито колата, нито дори себе си, затова той отби встрани и включи аварийните светлини. Избра внимателно мястото. Хората са склонни да правят заключения на базата на физическа близост. Виждат например човек до пешеходната пътека и решават, че ще пресече улицата. Ричър не искаше да спре близо до дома на Клостерман и да създаде впечатление, че чака някого. Искаше да внуши, че няма нищо общо с него. В същото време обаче не биваше да се окаже прекалено далече, защото така нямаше да може да разгледа гостите на Клостерман.
Ако те изобщо се появяха.
Ричър бръкна под арматурното табло и потърси лостчето за отваряне на капака на двигателя, а после позвъни на Сандс, за да ѝ каже какво е намислил. Накрая се облегна на седалката и зачака.
……
В продължение на половин час не се случи абсолютно нищо. Тогава се появи камион на пощенската служба. Минута по-късно мина жена в сребрист джип. И двамата шофьори не обърнаха никакво внимание на Ричър. Той се приведе напред, тъй като очакваше гостите на Клостерман да се появят след пет минути. Ако изобщо се появяха. После Ричър слезе от колата, вдигна капака и се престори, че оглежда двигателя. Лицето и главата му оставаха скрити откъм улицата. От мястото си обаче държеше под око портала и началото на уличката към дома на Клостерман.
В продължение на седем минути не се случи абсолютно нищо. Тогава се появи мерцедес. Седан. Дълъг, черен, лъскав. Ричър запамети регистрационния му номер и го проследи с поглед. Мерцедесът спря пред портала. През левия прозорец се подаде ръка в бял ръкав. Ще натисне бутона на интеркома, каза си Ричър. Но мъжът зад волана не натисна един бутон, а четири. Явно въвеждаше код. Вратата се плъзна встрани, колата продължи напред и се насочи към паркинга пред къщата. Следващата кола бе пикап, "Додж Рам", алено-червена и още по-лъскава. Шофьорът използва интеркома, изчака вратата да се отвори и влезе. След него се появи форд Ф150, а после и бял микробус с надпис Генератори "Джерард " отстрани. И двамата шофьори използваха интеркома. Накрая в далечината забоботи мотоциклет. Оказа се поръчкова машина с изрисувани върху резервоара пламъци, удължено кормило с високи дръжки и широки стапенки. Мотористът бе облечен с черен кожен панталон, черен кожен елек с огромен паяк, избродиран на гърба, и черни ботуши. Носеше очила с кръгли огледални стъкла, а на главата – кърпа с американското знаме вместо каска. Той спря пред вратата и извади телефон от джоба на елека си. Това трябва да е онзи, подранилият, помисли си Ричър. Сега пък закъсняваше. Рокерът натисна бутон, поднесе телефона до ухото си и го остави там в продължение на трийсет секунди. После го свали, натисна друг бутон и го прибра в джоба си. Направи обратен завой с възможно най-малкия радиус, на който бе способен, форсира двигателя няколко пъти, пусна съединителя, превъртя задната гума и остави широка черна лента от каучук на асфалта.