Както се бе излегнала на пейката, Лорън преметна крак през борда и потопи пръсти във водата.
— Уау! Колко е студено! Не, благодаря, предпочитам да остана на топло и сухо!
— Няма да се бавя — увери я съпругът й, пъхна водолазния регулатор в устата си, погледна с възхита половинката си и падна назад в сините води на Пасифика. Опръска закачливо Лорън с плавниците си, преди да изчезне под повърхността.
Лорън се избърса с кърпата си и проследи в продължение на няколко минути мехурчетата въздух, които изпускаше съпругът й, след което насочи поглед към хоризонта. Следобедният въздух бе кристалночист, а цветът на сапфиреносиньото небе бе досущ като този на океана. Червената им моторна лодка бе хвърлила котва на половин миля край чилийския бряг, точно срещу малък плаж на име Плая Калета Абарка.
На съседния скалист нос се издигаше масивният силует на хотел „Шератон“, чийто външен басейн гъмжеше от туристи, излезли да се попекат на слънце. Недалеч на юг се намираше Валпараисо, колоритното старинно пристанище на Чили, добило слава сред моряците като Перлата на Пасифика. Стръмните хълмове, заобикалящи града, бяха осеяни с вековни постройки, които напомняха на Лорън за Сан Франциско. Тя забеляза големия круизен лайнер „Морска прелест“, хвърлил котва в залива — пътниците слизаха на брега, за да се отправят към плажовете на Виня дел Мар или към забележителностите на чилийската столица Сантяго, разположена на стотина километра на югоизток.
Нежна вълна разлюля моторната лодка и Лорън насочи поглед към морето. Покрай нея мина малка жълта ветроходка, насочила се на север, към приближаващия се товарен кораб, с трептящо от вятъра триъгълно платно. Лорън се отпусна назад, затвори очи и започна да се наслаждава на топлите слънчеви лъчи.
На свой ред Дърк Пит се бе спуснал на дълбочина осемнайсет метра, адаптирал се към студа, който проникваше в крайбрежните води на Чили благодарение на преминаващото наблизо Хумболтово течение. Забави скоростта на спускане и нормализира дишането си. Видимостта бе сравнително добра — поне десет-дванайсет метра — което му позволяваше да вижда ясно покритото с водорасли скалисто дъно. Размърда лениво плавници и се понесе над кораловия риф, населен с пъстроцветни морски таралежи и звезди. Покрай него премина неголям пасаж чилийски сафрид, спря, за да го огледа за минута-две, сетне продължи по пътя си.
Морето бе мястото, където Дърк Пит си отпочиваше най-добре. Някои намираха морските дълбини за клаустрофобични, но у него те предизвикваха необикновено чувство на отпускане, покой и свобода, което стимулираше сетивата му. Това бе преживяване, чието начало бе поставено преди десетки години, когато Дърк Пит прекарваше значителна част от младостта си в изследване на заливчетата по бреговете на Южна Калифорния, както и в свободно гмуркане и бодисърфинг. Усещането бе сравнимо с това при летене, което в крайна сметка го отведе до Академията на военновъздушните сили и летателната школа, които завърши като млад офицер.
Магията на морето обаче го накара да изостави обещаващата кариера на военен пилот и да постъпи в една новосъздадена федерална служба, наречена Национална агенция за морско и подводно дело. НАМПД бе създадена с цел проучването и опазването на световния океан и Дърк Пит се почувства като у дома си, тъй като агенцията му позволяваше да работи и на повърхността на морето, и под нея, при това на различни места из целия свят. След като в продължение на дълги години бе ръководил отдела за специални проекти, сега той оглавяваше цялата агенция, което само подсилваше чувството му на отговорност към съдбата на световния океан. Лорън често се шегуваше, че все още не може да се пребори с първата му любов или с любовницата му, наречена море.
Любовта му към подводните изследвания и интересът му към историята бяха позволили на Пит да открие над десет корабокрушения. Този следобед обаче целта на гмуркането му бе значително по-скромна. Той огледа внимателно широкия скалист риф, който се спускаше към по-дълбоки води, след което заплува над него и започна да се взира в отворите. След броени минути откри онова, което търсеше. Протегна ръка между две скали и измъкна червеникавокафява лангуста, която тежеше поне два килограма и половина. Дърк Пит огледа дългите трепкащи антени на лангустата, която риташе усърдно с крачка, след това я прибра в мрежестата си торбичка и се понесе над рифа в търсене на още една лангуста.