До ушите му обаче достигна ритмично потракване, заглушило дори шумното дишане през регулатора.
Той затаи дъх, за да чуе по-добре. Металното тракане се повтаряше в неизменен каданс — две кратки потраквания, последвани от две дълги и отново две кратки. Не беше добре познатият призив за помощ SOS от морзовата азбука, който използваше три точки и тирета, но очевидно намерението бе същото. Дърк Пит не бе в състояние да определи откъде идва звукът, но не се съмняваше, че източникът му се намира наблизо. Би трябвало да е Лорън.
Той се отблъсна с плавниците и се устреми нагоре. Забеляза въжето на котвата, заплува по-бързо и излезе на повърхността на няколко метра зад лодката. Лорън се бе надвесила над транеца и удряше по кърмата с парче оловен баласт. Погълната от заниманието си, изобщо не забеляза появата му.
— Какво има? — попита Пит.
Лорън вдигна поглед и той видя в очите й страх и отчаяние. Очевидно останала без думи, тя просто посочи зад гърба му. Пит изви глава и… изведнъж се оказа погълнат от чудовищна сянка.
Това бе кораб, огромен кораб за насипни товари, който се носеше право към тях. Деляха ги едва трийсетина метра. Моторната им лодка се намираше точно на пътя на широкия висок нос на кораба, който разцепваше океана, вдигайки същински планини от водни пръски и пяна. Пит изруга по адрес на глупаците на мостика, която бяха или слепи, или заспали.
Без да губи нито миг, той заплува бързо към моторницата и спря едва когато ръката му докосна борда й.
— Да запаля ли двигателя? — попита Лорън. — Страхувах се да го направя, докато ти беше под водата.
Котвеното въже, което минаваше през малкия шлюз на носа, бе опънато. Зад гърба му боботенето на двигателите на товарния кораб се усилваше. Корабът бе прекалено близо. Ако не успееха да прережат въжето навреме или ако двигателят не запалеше от първи опит, моторницата щеше да стане на трески, а те щяха да загинат на борда й.
Дърк Пит отново лапна мундщука, поклати глава и махна на Лорън да се приближи.
Тя се втурна към него с протегната ръка, за да му помогне да се качи на борда.
Той пренебрегна жеста й и вместо това я улови около кръста.
Преди да успее да реагира, Лорън се озова зад борда. Извика, когато тялото й се озова в студената вода. Зарита и се замята, бореше се отчаяно за глътка въздух. Планината от стомана се издигаше само на няколко метра от тях.
В този миг Дърк Пит я дръпна и я помъкна след себе си като парцалена кукла, след което и двамата изчезнаха под разпенената морска повърхност.
5.
Товарният кораб не направи опит нито да забави ход, нито да промени курса си. Широкият му стоманен корпус се вряза в моторната лодка и скъса котвеното въже, преди да погребе малкия плавателен съд във вълните, вдигани от носа. Лодката заподскача по протежение на корпуса на кораба, след което изненадващо изскочи на повърхността и остана в килватера му. Изглеждаше напълно невредима, само една от напречните й греди бе леко деформирана.
Някъде долу, под повърхността, Лорън се бе вкопчила отчаяно в съпруга си, който се спускаше към дъното. Стресната от гмуркането в студената вода, тя едва не бе изпаднала в паника, когато бе осъзнала, че Пит я тегли надолу, към морските дълбини, без да е поела и глътка въздух. Миг след това усети как той се опитва да напъха в устата й мундщука на своя акваланг. Едва сега, въпреки студа, Лорън започна да възвръща самообладанието си. Дори подпомогна усилията на Пит, като заплува в унисон с него, без да забравя да преглъща, за да прочиства ушите си по време на спускането си към дъното.
Трепкащата светлина на водната повърхност потъна в мрак, когато черният корпус на търговския кораб мина над главите им. Лорън погледна нагоре; имаше чувството, че ако протегне ръка, ще докосне морските жълъди и останалите дребни ракообразни, покрили металната му обшивка.
Макар корабният кил да не ги бе засегнал, Пит продължи да се спуска надолу и надолу, като се оттласкваше енергично с плавници. Дробовете му щяха сякаш да се пръснат, но това го накара само да заплува още по-усърдно, докато най-сетне не стигнаха дъното. Пит забеляза корал с размерите на автобус и дръпна Лорън откъм извитата му страна, която им осигуряваше заслон. Когато коленете му докоснаха скалистото дъно, Пит се улови за крайче от кораловия масив в опит да запази равновесие.