Выбрать главу

До вицепрезидента застана един от адютантите му и го уведоми, че официалната церемония ще започне всеки момент.

— Дългът ме зове — каза Сандекър, поклони се на Лорън и стисна ръката на Пит, преди да заеме мястото си.

Миг по-късно се появи агент Ан Бенет и се настани на свободния стол до Лорън.

— Здравейте — сърдечно ги приветства тя. — Не бях сигурна, че ще успея.

— Току-що ли кацна? — попита я Лорън.

— Да. Сутринта прочетоха присъдата срещу Дан Фаулър и не исках да пропусна този миг за нищо на света.

— Каква ирония на съдбата — каза Пит. — Колко му лепнаха?

Тя се усмихна доволно.

— Трийсет години, колкото поискаха и прокурорите.

На трибуната се качи един адмирал и даде думата на вицепрезидента. Сандекър изнесе вдъхновяваща реч на тема защитата на моретата от всевъзможни врагове. След него се изредиха куп представители на флота, които произнесоха протоколни речи.

По време на една от речите Ан се наведе и прошепна на Пит:

— Спуснаха ли я на вода?

Пит кимна.

— Преди две нощи, по време на проливния дъжд, който очакваха.

— И е готова за морски изпитания?

— Всички системи функционират нормално.

— Мислех, че „Северна Дакота“ е приключила с излитанията по море — каза Лорън.

— Да, скъпа, точно така — каза Пит и замълча.

На трибуната се качи официалният кръстник на „Северна Дакота“ и произнесе традиционната първа заповед при спускането на вода на нов плавателен съд:

— Качете се на борда и й вдъхнете живот!

Екипажът на „Северна Дакота“ стъпи на борда под аплодисментите на присъстващите. Погледът на Пит обаче бе насочен другаде, към една баржа, оградена с червено-бели предупредителни шамандури.

— Къде е? — прошепна Ан.

— До онази баржа.

Лорън забеляза, че част от адмиралите също изглеждат по-заинтригувани от баржата, отколкото от чисто новата „Северна Дакота“.

— Какво ви става на всички? — попита тя. — Държите се все едно тук става нещо по-важно от спускането на вода на „Северна Дакота“. И защо всички гледат шамандурите около баржата?

Пит се усмихна на съпругата си, стисна лекичко ръката й и каза:

— Морето пази своите тайни. Дори под заплахата от ръждив нож за масло.