— Пресвета Дево! — ахна Франко. — Самият дявол го е взел!
8.
В кабинета си във Вашингтон Дърк Пит завари на бюрото си издраскан и очукан мотоциклетен шлем. Към визьора бе прикрепена кратка, написана на машина бележка, която гласеше:
Татко,
трябва да внимаваш повече!
Пит се усмихна и отмести шлема встрани. Кой ли го беше изпратил — синът му или дъщеря му? И двете му деца работеха в НАМПД и току-що бяха заминали за Мадагаскар, за да вземат участие в проект, посветен на изучаването на подводната тектоника.
На вратата се почука и влезе красива жена с безупречна прическа и грим. Макар Зери Пошински да бе прехвърлила четирийсетте, видът й бе на доста по-млада жена. Доверена секретарка на Пит в продължение на дълги години, тя би могла да изиграе и по-значима роля в живота му, ако не бе срещнал първо Лорън.
— Добре дошъл в бърлогата на лъва — усмихна му се тя и сложи на бюрото му чаша кафе. — Нямам представа как този шлем се е озовал тук.
— А смятах кабинета си за светая светих! — отвърна Пит също с усмивка.
— Обади се секретарката на вицепрезидента — продължи Пошински и лешниковите й очи станаха сериозни. — Поканен си на среща в кабинета му. Днес в четиринайсет и трийсет.
— Спомена ли каква е темата?
— Не, въпросът бил свързан с националната сигурност.
— Че кой въпрос във Вашингтон не е свързан с националната сигурност? — Той поклати глава с раздразнение. — Добре, уведоми ги, че ще присъствам.
— Освен това Хирам чака отвън. Искал си да го видиш.
— Да влезе.
Пошински излезе от кабинета и на прага застана брадат мъж с коса до раменете. С джинси, каубойски ботуши и черна тишъртка с изображение на рок групата „Олман Брадърс“, Хирам Йегър изглеждаше така, сякаш се е запътил към някой рокерски бар. Единствено интелигентните сини очи, скрити зад старомодни очила, свидетелстваха за доста солиден умствен багаж. Хирам съвсем не бе почитател на крайпътните барове, а компютърен гений, чиято най-голяма слабост бе писането на софтуерни кодове. Под негово ръководство модерният компютърен център на НАМПД се бе превърнал в сърцевината на сложна мрежа, която събираше подробна океанографска информация от хиляди точки по земното кълбо.
— Значи спасителят на „Морска прелест“ се е върнал на работа — каза Хирам и се настани на стола срещу Пит. — Искаш да кажеш, че круизната компания не ти е подарила безплатно околосветско плаване в знак на благодарност за спасяването на най-скъпия им кораб?
— О, искаха да ми се отблагодарят, и още как — отвърна Пит, — но Лорън е на диета, което би означавало да не се възползваме от кулинарните изкушения на борда. Аз пък съм изгубил форма що се отнася до игрите на карти, така че наистина нямаше смисъл да се възползваме от предложението.
— С удоволствие бих заминал вместо теб.
— И ще рискуваш цялата агенция да се разпадне в твое отсъствие?
— Така си е, наистина съм незаменим! — каза Йегър и вирна нос. — Напомни ми да го спомена при следващото атестиране.
— Съгласен — отвърна Пит с усмивка. — Да разбирам ли, че си открил нещо, свързано с „Тасманийска звезда“?
— Само най-обща информация. Корабът е построен в Южна Корея през 2005 година. Дължината му е сто петдесет и пет метра и има водоизместимост от петдесет и четири хиляди тона, което означава, че е категоризиран като кораб за насипни товари клас „Хенди макс“. Разполага с пет трюма, два крана и конвейерна лента за товаро-разтоварни дейности.
— Която използвахме като стълба — вметна Пит.
— Собственост е на японската корабна компания „Сендай“ и е използван в акваторията на Тихия океан основно за превоз на руди. За последния курс на кораба компанията е сключила договор с американска химическа компания. „Тасманийска звезда“ е напуснала Пърт преди двайсет и четири дни и според документите е превозвала боксит, който е трябвало да бъде разтоварен в Лос Анджелис.