След като мина през различни проверки, Пит най-сетне се озова в преддверието на офисите, заемани от екипа на вицепрезидента, разположени на втория етаж, откъдето бе въведен в личния му кабинет. Просторното помещение бе декорирано с морски мотиви, подходящи за един адмирал от резерва, а няколкото стари маслени картини изобразяваха отдавна забравени клипери, водещи морски битки. Макар Пит да се бе появил точно в уречения час, срещата очевидно бе започнала. Край масичката за кафе седяха двама мъже и една жена и слушаха вицепрезидента, който сновеше по мекия килим, стиснал огромна пура.
— А, Дърк, ето те и теб. — Адмиралът се здрависа с Пит. — Сядай.
Макар и дребен на ръст, Сандекър имаше повече енергия от десет мъже. В сините му очи, които рязко контрастираха с огненочервените му коси и брадичка а ла Ван Дайк, искряха пламъчета. Ветеран от политическите борби във Вашингтон, който презираше партизанщината, Сандекър бе човек, когото уважаваха, но и от когото се страхуваха заради неговата честност и безкомпромисност.
— Радвам се да ви видя, адмирале. Изглеждате в отлична форма.
— В този кабинет човек може да поддържа форма дори само като прогонва досадниците — отвърна адмиралът. — Дърк, позволи ми да ти представя останалите. Дан Фаулър е от Агенцията за съвременни отбранителни технологии към военното министерство, Том Серни е специален помощник на президента, а Ан Бенет представлява Службата за криминални разследвания към военноморските сили.
Пит се здрависа с тримата и седна, като погледна мимоходом часовника си.
— Не, не сте закъснели — каза Фаулър. — Имахме по-ранна среща с вицепрезидента.
— Добре. С какво може да ви бъде полезен един скромен морски инженер?
— Вероятно не си информиран — започна Сандекър, — но през последните три години от различни секретни програми, свързани с разработването на нови оръжия, е изтекло обезпокоително количество информация. Няма да се впускам в подробности, само ще отбележа, че изтичането на информация е осъществено на високо ниво и ни нанесе изключително сериозни щети.
— Предполагам, че от това са се възползвали най-вече китайците.
— Да — съгласи се Фаулър. — Откъде знаете?
— Миналата година представиха новия си изтребител, който поразително прилича на нашия Ф-35.
— Това е само върхът на айсберга — продължи Сандекър. — За съжаление, постигаме само частични успехи в опитите си да преустановим изтичането на информация. Затова по заповед на президента бе сформиран междуведомствен екип от представители на различни федерални служби, които да проучат ситуацията.
— Въпросните случаи на изтичане на информация представляват пряка заплаха за отбранителната способност на въоръжените ни сили — заяви Серни. Той имаше месесто лице и големи черни очи и говореше бързо и самоуверено като търговец на стари коли. — Президентът е дълбоко обезпокоен от тези събития и настоява да бъдат взети всички необходими мерки за защита на жизненоважни технологии.
Пит овладя импулса си да извика: „Ура за президента!“. Според него Серни беше типичният президентски подлизурко, който се наслаждава на притежаваната от него власт, без да я използва, за да направи нещо полезно.
— Добре — съгласи се Пит, — но, доколкото зная, половината правителствени служби бездруго се занимават със залавянето на шпиони и преследването на терористи.
— Има достатъчно работа за всички.
Сандекър запали пурата си и изпусна облак дим в разрез с всички правила, които забраняваха пушенето в сградата.
— Екипът, който работи по случая, се нуждае от помощ, която е в твоята компетенция. Става въпрос за малка по мащаби задача, за чието решаване смятам, че можеш да помогнеш. Агент Бенет ще ти съобщи подробностите.