— Вижте сама — каза Гън и й подаде очилата за нощно виждане.
Отведе я до аквариума и тя си сложи уреда за нощно виждане и погледна. Няколко малки рибки плуваха лениво в кръг, озарени от синкаво сияние. Изобщо не приличаха на рибите, които агент Бенет беше виждала — имаха полупрозрачни тела, огромни изпъкнали очи и няколко редици остри зъби, щръкнали от отворените им усти. Тя отстъпи назад.
— Какви са тези неща? Ужасни са!
— Дълбоководните домашни любимци на Руди — отвърна Пит.
— Научното им название е Evermannella normalops — каза Гън, — но ги наричаме саблезъбки. Това са необикновени риби, срещат се само на големи дълбочини. Открихме голям пасаж от тях край един дълбоководен термален извор близо до Монтерей и решихме да уловим няколко, за да ги изучим по-добре. Наложи се да спуснем няколко пъти подводния робот, но в крайна сметка успяхме да хванем двайсетина. Това са последните, които още не сме върнали в океана.
— Изглеждат така, сякаш се канят да те оглозгат до кости.
— Въпреки това смятаме, че не са хищни. Всъщност са доста кротки. Не са проявили апетит към други риби, затова смятаме, че може би предпочитат мърша.
Ан поклати глава.
— Все пак не бих бръкнала в аквариума.
— Не се притеснявай — засмя се Пит. — Вратата на каютата ти се заключва, в случай че някоя нощ им пораснат крачка.
— Кротки са като златни рибки — увери я Гън. — Само че тези златни рибки живеят на дълбочина две хиляди метра.
— Оставяме ги на твоите грижи — каза Пит. — Руди, кога ще потеглим?
Гън вдигна глава към тавана.
— Мисля, че мога да ти обещая да тръгнем след… какво казваше онази реклама за доставка на пици? Трийсет минути или по-малко.
— Да вдигаме котва тогава — каза Пит. — Любопитен съм да видя къде ще ни отведе Ан.
Гън спази обещанието си и „Дрейк“ се отлепи от дока точно след половин час. Ан се присъедини към Руди на мостика, Пит и Джордино също, и загледаха как зелените хълмове на Пойнт Лома се отдалечават от тях, докато корабът напускаше пристанището. Когато излязоха в открито море, агент Бенет се почувства по-уверена и обясни на Гън и Джордино целта на плаването им, след което подаде на Пит един лист.
— Това са координатите на местата, където са били намерени двете тела. Съвсем близо са едно до друго.
— Това може да се окаже добър признак, че теченията не са им изиграли някоя лоша шега — каза Джордино.
Пит въведе координатите в навигационната система на „Дрейк“ и тя очерта мястото като триъгълник върху картата, появила се на дисплея. Оказа се, че мястото е отвъд малък скалист архипелаг близо до мексиканския бряг, известен като Коронадо.
— Крайбрежните течения вървят от север — обясни Пит, — така че би трябвало да пренесем границата на издирването по̀ на юг.
— Според доклада на съдебния лекар смъртта е настъпила осем до десет часа преди намирането на телата — каза Ан.
— Това ни дава известна отправна точка — каза Пит и с помощта на курсора очерта върху картата правоъгълник. — Ще започнем с разделянето на района на квадрати със страна десет мили и при необходимост ще разширим обсега на издирването.
Ан се замисли върху това колко скромни са габаритите на „Дрейк“ и попита:
— Как смятате да организирате изваждането?
Пит се обърна към Гън:
— Руди?
— Един шлеп и един плаващ кран чакат в пристанището да ги повикаме. Предполагам, че трябваше да попитам по-рано, но за колко голяма яхта става въпрос?
Ан погледна бележките си.
— Според регистрите дължината на „Сепия“ е дванайсет метра.
— Ще се справим — увери я Гън и завъртя щурвала на „Дрейк“ към квадратчето, което Пит бе очертал на картата.
След два часа стигнаха на мястото, където случайно преминаваща ветроходна лодка бе открила телата на Хейланд и помощника му Мани. Дълбочината тук бе около сто и двайсет метра. Пит реши да използват теглен на буксир сонар, който бързо покриваше голяма площ, вместо автономния сонар робот, който се спускаше на по-голяма дълбочина. Моряците на кърмата спуснаха във водата яркожълтата антена на сонара и тя мигом започна да изпраща електрически импулси, които се препредаваха на специален апарат на мостика. Пит седна на пулта за управление и регулира кабела така, че антената да заплава на няколко метра над дъното на океана.
Ан стоеше до Пит и се взираше в монитора, който предаваше златисти на цвят образи от песъчливото, леко хълмисто океанско дъно.