— Какъв ли образ на яхтата ще получим?
— Работим с доста широка стъпка на сонара, така че образът ще е малък, но въпреки това ще го идентифицираме лесно — отвърна Пит и посочи екрана. — Виж например как изглежда един двесталитров варел.
Ан се вгледа в предмета с размери на монета от десет цента, който премина през екрана, и с лекота разпозна в него стар варел, изхвърлен в океана.
— Изображението е доста ясно.
— Технологията е толкова добра, че могат да се видят извивките на раковините — каза Джордино.
Морето бе пусто, ако не се броеше една голяма мощна моторница с мексикански флаг, хвърлила котва на една-две мили от тях. Мъжете на борда й ловяха риба. Гън бавно водеше „Дрейк“ по предварително начертаната схема, като описваше широки ивици, насочени ту на север, ту на юг. Сонарът регистрираше какво ли не: няколко автомобилни гуми, двойка игриви делфини, нещо, което приличаше на тоалетна — но не и потънала яхта.
След четири часа сканиране на морското дъно се приближиха до мексиканската моторница, която не бе помръднала от мястото си. На кърмата бяха подпрени две въдици, но на борда не се виждаха хора.
— Май ще трябва да нарушим модела на издирване, за да заобиколим тези момчета — каза Гън.
Пит погледна през прозореца на мостика към моторницата, хвърлила котва на четвърт миля от тях, после пак насочи вниманието си към монитора. Усмихна се, когато в горната част на екрана се появи обект с триъгълна форма.
— Няма да се наложи, Руди. Мисля, че я намерихме.
Ан се приведе озадачена напред и видя триъгълничето да се трансформира в същинска яхта, потънала в изправено положение на морското дъно.
Пит отбеляза мястото и измери дължината на яхтата.
— Дванайсет метра. Обзалагам се, че това е нашата изчезнала яхта.
Гън погледна изображението на монитора, после потупа Пит по рамото.
— Браво, Дърк. Ще се свържа с екипажа на плаващия кран и ще им кажа да тръгват насам.
Ан продължи да се взира в образа, докато той най-сетне не изчезна от монитора.
— Сигурни ли сте, че ще успеем да я вдигнем?
— Изглежда ми цяла — отвърна Гън, — така че не би трябвало да представлява проблем.
— Значи ще стоим тук и ще чакаме, докато дойде плаващият кран?
— Не съвсем — отвърна Пит и се усмихна дяволито на Ан. — Първо ще заведем един вашингтонски шпионин на дъното на морето.
11.
Подводницата, увиснала на висящия над вълните кран, се завъртя леко във въздуха, преди Гън да я спусне в хладните води на Пасифика. Пит, настанил се на мястото на първия пилот в кабината, включи електродвигателите, които започнаха да я отдалечават от „Дрейк“, докато Джордино, влязъл в ролята си на втори пилот, пълнеше баластните резервоари. Ан седеше зад тях на тясната трета седалка и наблюдаваше случващото се с вълнението на малко дете.
Джордино погледна през рамо и забеляза удивлението, което искреше в зелените й очи.
— Гмуркала ли си се някога?
— Много пъти — отвърна Ан, — но само в плувен басейн. В колежа тренирах скокове във вода.
Подводницата бавно започна да се спуска надолу. Морето извън обсега на външните й прожектори бързо потъна в непрогледен мрак.
— Никога не бих скочил доброволно от високо място — каза Джордино. — И как така смени скоковете във вода с преследване на лошите?
— Баща ми беше морски пехотинец, затова по време на следването в колежа изкарах пълния курс и на корпуса за запасни офицери. След като завърших, постъпих във флота и ги убедих да платят таксата за следването ми в юридическия факултет. После ме командироваха в поделението на военната прокуратура в Бахрейн, прекарах няколко месеца и в Гуантанамо, където установих контакти с важни клечки във Вашингтон. Горе-долу по това време се разпадна и бракът ми, затова реших да опитам нещо по-различно. Преди две години един приятел ме препоръча в Службата за криминални разследвания към военноморските сили и така се озовах в дирекцията, отговорна за контрашпионажа.
— Направо Пери Мейсън.
— И работата ми наистина беше такава, макар че докато бях във военната прокуратура, изпитвах удоволствие от самото разследване, но не и от пледоариите в съдебната зала. Точно това харесвам в сегашната си работа, която ми позволява да прекарвам доста време извън кабинета. Поех случая с Еберсън и трябва да преценя дали той или яхтата са били обект на шпионаж.