— Стоп! — извика Ан и посочи през илюминатора. — Онази кутия, ей там!
Пит спря подводницата, за да разгледат по-добре продълговатата кутия, привързана за десния фалшборд, и попита:
— Нещо важно ли е?
— Възможно е, ако се съди по това, че е заключена с катинар. — Ан бе ядосана на самата себе си, че не бе забелязала пластмасовото сандъче по-рано. — Да я вземем.
— Изглежда ми здраво привързана. Не мисля, че има опасност да изпадне или да се повреди — отбеляза Джордино.
Тя поклати глава.
— Не искам да рискувам да я повредим по време на изваждането на яхтата.
Пит сви рамене.
— Нямам нищо против, но първо имаме малко друга работа.
Той завъртя манипулаторите на подводницата. Отдалечиха се от яхтата, спуснаха примката върху пясъка и я нахлузиха на носа на „Сепия“. После механичните ръце плъзнаха примката под кила, вдигнаха горния й край и го стегнаха на покрива на каютата. Пит насочи подводницата над задната палуба и се зае с изваждането на пластмасовата кутия. Успя, макар и с известни усилия, да разхлаби въжетата с помощта на единия манипулатор и да я освободи. Постави едната механична ръка върху кутията, а другата отдолу, и я стисна като с клещи. Джордино изпразни баластните резервоари и подводницата се понесе към повърхността.
Гън, който ги очакваше край перилата на „Дрейк“, ги изтегли на борда и попита:
— Метнахте ли й ласото?
Джордино се усмихна.
— Като на теленце.
— С кърмата ще е по-трудно — каза Пит. — Ще се наложи да копаем под кила, за да нагласим втората примка.
Гън погледна продълговатата кутия в механичните ръце на подводницата и каза:
— А, донесли сте ми подарък?
— Подаръкът е за госпожица Бенет — обясни му Джордино и повдигна вежда, за да предупреди Гън да стои настрани.
После измъкна кутията от стоманената хватка на манипулаторите и я сложи на палубата. През цялото време Ан не се отделяше и на крачка от него. Гън помогна на Пит да закачи втората примка, после свърза дебела пластмасова тръба с предния баластен резервоар.
— Какъв е зарядът на акумулаторите? Ще издържат ли? — попита Гън.
— Ако наденем втората примка, без да срещнем сериозни проблеми, ще разполагаме с достатъчно резерви да се спуснем трети път и да закачим въжето, с което ще вдигнем яхтата.
— Добре, ще кажа на баржата да е в готовност.
Пит и Джордино се спуснаха отново в океана, този път без Ан. Щом стигнаха до дъното, Пит застана зад кърмата на потъналата яхта и спусна подводницата в непосредствена близост до кърмата. Нагласи примката с помощта на механичните ръце, после улови с тях пластмасовата тръба и я заби в пясъка под кила на яхтата.
— Пусни прахосмукачката.
— На вашите услуги — отвърна Джордино и насочи струята сгъстен въздух от предния баластен резервоар, която премина през гъвкавия маркуч и оттам през пластмасовата тръба. От края й изскочиха мехурчета въздух, които с издигането си към повърхността се разшириха и тръбата започна да засмуква пясък. Само след няколко минути Пит и Джордино успяха да отворят под кила на „Сепия“ достатъчно голяма дупка, за да пъхнат и втората примка под кърмата й.
Джордино спря притока на въздух и подводницата се насочи към носа на яхтата, където повториха процедурата. Дръпнаха и другата примка и събраха свободните краища над каютата. Докато Пит държеше подводницата на място, Джордино работеше с механичните ръце. Накрая успя да съедини примките и да ги закачи за въжето. Вече можеха да изплуват.
— Имам нежните и прецизни ръце на хирург — каза Джордино, докато прибираше манипулаторите на подводницата.
Пит погледна огромните ръчища на приятеля си и поклати глава.
— Хирург, който работи на две места. И втората му професия е касапин. Както и да е, справи се отлично.
Изпразни баластните резервоари и подводницата бавно започна да се издига. Когато излязоха на повърхността, слънцето бе започнало да се спуска зад хоризонта. Гън управляваше крана, който изтегни подводницата на борда — умело насочи стрелата на крана към халката в горната част на подводницата, закачи я и я повдигна на нивото на палубата, където я остави да се върти във въздуха.