Водачът на нападателите се обърна към него и размаха пистолета.
— Не ни преследвайте и не викайте помощ! В противен случай ще обърнем и ще ви избием до един! — Усмихна се на Гън и черните му очи проблеснаха. — Благодаря за съдействието! — И с тези думи прескочи парапета и без да поглежда назад, стъпи на борда на моторната лодка.
Пит и Джордино бяха принудени да наблюдават цялата драма, затворени в тясната подводница. Можеха да се измъкнат през люка й, но за да се озоват на борда на „Дрейк“, трябваше да извършат доста опасен скок. Всичко свърши, преди да успеят да направят каквото и да било.
В мига, в който Пабло прескочи парапета, Пит забеляза някакво движение в носовата част на кораба. Обърна се към Ал и попита:
— Видя ли нещо ей там, близо до мостика?
— Не — отвърна Джордино. — Не откъсвах поглед от онзи тип, дето бе насочил пистолет към Руди.
Пабло скочи на борда на моторницата и я отблъсна от „Дрейк“. Преди обаче моторната лодка да завие и да се насочи към брега, Пит забеляза неясен силует, замъглен от спускащия се сумрак.
Джордино заби пръст в илюминатора и попита:
— Това ли имаше предвид?
Пит кимна.
Виждаха подгизнала русокоса жена, скрила се на тясната горна палуба на моторницата, която се понесе с рев към мексиканския бряг.
14.
Гън свали подводницата на борда на „Дрейк“ и щом се измъкнаха през люка, Пит попита:
— Има ли пострадали?
— Не — отвърна Гън. — Заплашиха обаче да ни убият, ако повикаме помощ или понечим да ги преследваме.
— Кои бяха? — попита Джордино.
Гън поклати глава.
— Нямам представа. Обръщаха се към водача си с Пабло. Взеха кутията, която извадихте от „Сепия“. Някаква представа какво има в нея?
— Никаква — отвърна Пит. — Но смятам, че Ан знае. Тя как успя да се качи на борда на моторницата им?
— Ан? Мислех, че е в каютата си!
— Видяхме я да се крие зад кабината на щурвала, когато моторницата им отпраши към брега — обясни му Джордино.
Гън пребледня.
— Ако я хванат, сигурно ще я убият.
— Повикай бреговата охрана — нареди Пит. — Възможно е да разполагат с катер за борба с наркотрафика наблизо. Не споменавай нито дума за Ан — онези може да подслушват честотите. С Ал ще се опитаме да ги настигнем с надуваемата лодка.
— Няма да стане — отвърна Гън. — Простреляха и лодката, и радиостанцията на мостика. Разполагаме с портативни радиостанции, с които мога да се свържа с бреговата охрана, но що се отнася до лодката, нямаш късмет.
— Ами баржата? — попита Джордино.
— Първо да проверим как е капитанът. Опасявам се да не са го пребили.
— Руди, свържи се с бреговата охрана — каза Пит. — Ние с Ал ще проверим баржата.
Пит и Джордино хукнаха към кърмата. Баржата бе опряла нос до изследователския кораб току под нивото на палубата му. Двамата скочиха на омазаната с масло палуба и затичаха към рубката на кърмата. Когато приближиха и надникнаха вътре, ги посрещна ръмжене на куче.
До щурвала бе коленичил побелял мъж, долепил ръка до кървяща рана на главата си. Пред него сякаш на стража стоеше черно-кафяв дакел и ръмжеше срещу натрапниците.
— Тихо, Маузер — сгълча го мъжът.
— Добре ли си? — попита го Пит, докато му помагаше да се изправи — след като заобиколи предпазливо дакела, разбира се. Мъжът се оказа висок почти колкото Пит, около метър и деветдесет, но тежеше няколко килца повече.
— Онзи кучи син се появи изневиделица и ми счупи радиостанцията. — Сините очи на възрастния капитан започваха да се проясняват. — Цапардосах го здравата, но и той ме фрасна с дръжката на пистолета.
Джордино откри аптечката и превърза раната на мъжа.
— Благодаря, момче. Какви са тези типове, между другото?
— Нямам представа — отвърна Пит. — Но един от нашите хора е на лодката им. Имаш ли спасителна лодка, която да вземем назаем?
— Има един малък „Зодиак“ отзад. Двигателят не е кой знае колко мощен, но можете да я вземете.
Едва сега капитанът погледна през прозореца на рубката и видя, че баржата избутва „Дрейк“.
— Господи! Нека първо се отдалеча от вашия кораб, за да не скъсате котва.
Включи за кратко дросела на задна, сетне превключи на нулева. Обърна се към Пит и вдигна вежди разтревожено.
— Внимавайте с онези типове!