— Мисля, че са се обадили в полицията.
— Как разбра?
Пит погледна в огледалото за обратно виждане. На покрива на доджа, който ги следваше, проблеснаха червено-сини светлини.
— Защото полицаите са точно зад нас.
17.
Монтираните на покрива на доджа сигнални светлини озаряваха околните хълмове ту в синьо, ту в червено. Шофьорът на пикапа ги видя, стисна здраво волана и викна:
— Пабло! Това са полицаи! Бяха на последния завой!
Пабло, който седеше на задната седалка, погледна през рамо към патрулния автомобил, после погледна скоростомера.
— Не си карал с превишена скорост, нали?
— Не повече от километър-два над ограничението! Заклевам се!
Широкото лице на Пабло не издаде никакъв признак на безпокойство.
— Откъсни се от тях, преди да наближим летището — каза той спокойно. — Ако се наложи, ще се отървем от оръжията. И от момичето.
Ан се напрегна. Зачуди се дали ще я убият, или просто ще я изхвърлят. Седеше отзад между Пабло и един брадат мъж на име Хуан и не знаеше от кого от двамата да се страхува повече. Отдръпна се леко от Пабло и се обърна към Хуан, който имаше огромна синина под едното око и съсирена кръв по лицето. Той заби пистолета си в ребрата й и се ухили зловещо.
От мига, в който Пабло я бе открил на борда на моторната лодка и й бяха вързали ръцете, някой непрекъснато я държеше на прицел. Страхът бе пропълзял в душата й, но сега в нея пламна искрица надежда, свързана с появата на мексиканските полицаи. Вероятно Пит бе успял да ги предупреди.
Шофьорът ускори рязко и пикапът поднесе и заподскача по неравния път. Шосето се виеше нагоре по планинския склон, завоите следваха един след друг, кой от кой по-остър, но щом стигнаха билото, пътят се спусна към широката долина, в която се намираше граничният град Тихуана.
Милиони светлинки проблясваха през гъстия смог. Тази гледка обаче скоро изчезна от погледите им, тъй като пикапът се спусна надолу и навлезе в покрайнините на града. Шофьорът погледна назад и видя, че е увеличил разстоянието между тях и полицейския патрул.
Наближиха оживена магистрала с четири ленти, която заобикаляше южните предградия на Тихуана. Пабло забеляза, че шофьорът се кани да свие към магистралата, и викна:
— Не, не се качвай на магистралата! Мини през града. Така по-лесно ще се откъснем от тях!
Шофьорът кимна и зави към гъсто населените квартали на Тихуана. Погледна отново в огледалото. Между тях и полицейския патрул имаше още един автомобил, който пречеше на ченгетата да ги настигнат.
Въпросният автомобил бе микробусът на електротехниците. Пит правеше всичко по силите си, за да не изгуби от поглед пикапа с престъпниците, въпреки че полицаите го следваха по петите. Малкият двигател на микробуса така бе прегрял, че едва не се бе разтопил, докато изкачваха хълмовете преди Тихуана. Много по-мощният полицейски додж ги настигна с лекота и се залепи за задната им броня.
Пит се откъсна за кратко от преследвачите си по време на спускането по планинския склон, тъй като шофираше микробуса на ръба на възможностите му… и на ръба на пътя. Когато профучаваше по завоите, гумите му хвърляха чакъл, но за Пит бе по-важно да не изостава от пикапа, отколкото да избяга от полицейския автомобил. Шофьорът на доджа бе по-предпазлив, което позволи на Пит да увеличи дистанцията между двете коли, преди да се понесат по улиците на града.
— Ще трябва да направим нещо относно онези приятелчета отзад — каза Пит, докато навлизаха в града с почти два милиона жители.
Джордино надзърна в товарното отделение на микробуса и огледа инструментите и резервните части, които подрънкваха на всеки завой.
— Ще проверя дали няма нещо, което да ни отърве от ченгетата — каза той и се прехвърли отзад.
Продължаваха да летят по улиците на Тихуана.
По стените на товарното отделение имаше намотани на макари кабели и кутии с всевъзможни електрически конектори, инструменти и какво ли не още. Едва ли нещо от това можеше да бъде използвано за отбрана. А после Джордино забеляза стойка с няколко парчета изолационна тръба — тънки парчета галванизирана стомана, дълги по метър и двайсет, предназначени за изолация на оголени жици. Краищата им бяха с резба. Джордино вдигна вежди, когато откри и кутия с куплунга, и извика на Пит:
— Мисля, че открих нещо.
Минута по-късно подминаха отклонението за магистралата и продължиха към центъра на града. На един светофар след две преки пикапът зави надясно и Пит извика на Джордино: