Каменните сгради на фермата блокираха напълно всякакъв достъп до Дийп Крийк през Емигрант Гап; евентуалният пришълец би могъл да се добере дотам само ако някой от работния персонал му отвореше двете порти. А едната от тези врати се намираше ???
Самата ферма лежеше на седемстотин фута под платото на Дийп Крийк и долината. Те се достигаха след един път от две мили, като последната половин миля преминаваше през каньон, тесен като гърло на бутилка.
Бел не го свърташе на едно място и обикаляше верандата без да спира и за миг. Въпреки очевидната вероятност Мортън Швабе да е прошепнал на Девит за дървесината, Клей не го вярваше. Швабе беше просто един дребен нещастник с невзрачна ферма и едва ли би се спрял пред каквото и да е, за да напакости на Бел, но едва ли щеше да му хрумне такова нещо.
Макар и неохотно, Клей установи, че зад цялата работа са криеше нечий злобен и изобретателен мозък, който бе примамил Джад Девит в областта поради свои собствени подбуди. Някой, който кроеше собствени планове срещу Бел.
Ханк Рууни вече беше на масата във фургона, когато Клей влезе вътре.
— Шефе, можем веднага да изпратим Ръш и Монтана към Просеката.
— Добра идея. Нека да вземат пушки и да се натъпчат с патрони, но да избягват стрелбата, докато могат; но не и с цената да оставят ония да си разиграват коня.
— А ако ония се покажат? — Ръш Джаксън представляваше кривокрак каубой от областта Биг Бенд в Тексас.
— Изпрати димен сигнал. Прав дим когато идват, и по едно кълбо на всеки петима души. Ще пратим човек на планината Пайъти да препредава сигнала.
Последва възбудена глъчка, през време на която Клей Бел мълчаливо се хранеше. В Тинкърсвил не бе се сблъскал с никакви неприятности, и се надяваше така да бъде и занапред. Прекара още веднъж всичко през ума си, като се опитваше да прецени кое би било най-подходящото решение. Но умът му отказваше да се справи с проблема. Вместо това се замисли за Колийн Райли.
След като приключи с вечерята, той излезе на верандата и и се загледа към дългата долина. Над назъбените хребети на планините все още се процеждаше бледа розовина, но сенките в долината вече бяха почнали да се сгъстяват, и в покоя на падащия здрач вечерните звуци странно се усилваха.
Някъде в мрака се обади пъдпъдък, и прошумоляха криле; самотна звезда бликна на небосвода, ярка като запален фенер или сигнална светлина. Ярката точка зависна над планинския хребет в сгъстената синева на небето; последната останала светлинка.
Това не беше земя, в която се водят сражения. Това беше земя, където трябваше да царува мир, да се издигат домове; но Бел абсолютно трезво си даваше сметка, че в близките дни за него мир нямаше да има, и едва ли щеше да изтръгне и половин час да съзерцава покоя на долината.
Дали беше влюбена в Джад Девит? Разбира се, той беше представителен мъж, който довеждаше до успешен край начинанията си. Не беше някакъв си прост кравар, а мъж от нейния собствен свят.
Клей угаси цигарата си в каменния парапет и тъкмо се извръщаше, когато Бил Кофин го приближи и попита:
— Шефе, видя ли онази блондинка?
— Не, онази, която видях, беше червенокоса.
Глава 4
В банката на Тинкърсвил Нобъл Уилър извърна тежкото си наедряло тяло в стола да изгледа посетителя си. Беше повече от очевидно, че Джад Девит беше ядосан.
Девит се друсна в стола от другата страна на бюрото и положи бялата си шапка върху бюрото. Черната му коса беше сресана в съвършена прическа. Лицето му беше четвъртито, а главата сякаш беше издялана от гранит. Тази сутрин очите му бяха твърди и нетърпеливи. Джад Девит обичаше хубавия бой, но този специално съдържаше неща, които не го привличаха особено.
Победата се бе просмукала и в кръвта му, и той вече започваше да проявява нетърпение всеки път когато му противоречаха или се изправяха на пътя му. А сегашната операция изискваше голяма бързина и той нямаше никакво желание да тъпче на едно място. Особено когато от първата редица го наблюдаваше Колийн Райли.