И почти веднага съзнанието й се разбунтува срещу тази кощунствена мисъл. Как бе посмяла дори да си го помисли, дори и за миг? Та тя щеше да се омъжва за Джад Девит!
— Грешиш — възрази му спокойно тя. — Аз съм градско момиче. За мен това е просто една екскурзия сред природата.
Очите му се присвиха леко в присмехулно изражение.
— Така ли?
— Джад Девит е мъж, с когото би се гордяло всяко момиче — изрече тя. — Той върши грандиозни неща. Мъжете го уважават за неговите способности.
— Тези грандиозни неща… не са ли те всички единствено само за Джад Девит? А и не трябва да забравяте, че вие досега сте го виждали само да побеждава. Мъжът се познава единствено само в поражението.
Тя го изгледа отново и нещо в очите й накара сърцето й да прескочи един удар.
— А ти? Губил ли си някога?
— Повече от веднъж.
Той втренчи към планината. Тънка следа от дим се проточи към небето. Само след секунди към небето се стелеше кълбо.
— Джад Девит идва насам. — Той се изправи на крака. — Иска ми се да доведеше всичките си хора наведнъж. Колкото по-скоро разберат срещу какво са се изправили, толкова по-добре.
Той отвори и задържа вратата докато тя мине пред него и двамата излязоха отвън. Готвачът дрънчеше с тенджерите в кухнята; никой друг не се виждаше наблизо.
— Толкова ли си нетърпелив да срещнеш неприятностите?
— Не чак толкова, но щом ми е дошла на крака, защо да карам да чака?
— Хората му обичат да се бият. И са свикнали да побеждават.
Той ги видя да се приближават; четирима конника. Хвърли поглед към върха на планината Пайъти и вид още две кълба дим.
Хладнокръвно обмисли ситуацията. Вероятността Джад да използва сила, за да си пробие път още при първия сблъсък беше малко вероятна. Щеше да направи опит да тръгне с рогата напред, после щеше да се прегрупира и да използва някакъв номер, без значение дали законен или полузаконен. Но един мъж с оръжие можеше да брани дома си дълго време.
Той се приближи до седлото и измъкна пушката си от калъфа.
— Няма да я използваш, нали?
— Само ако ме принудят. — В очите му се появи загадъчен блясък. — Тоест ако твоят човек се опита да си пробие път със сила.
Той остана прав, наблюдавайки конниците. Начело яздеше Джад Девит, и то много добре. Малко вдясно и зад него яздеше Боб Трип, а другите двама ги следваха отблизо. Клей чакаше. Потта се стичаше по шията му и той опъна дълбоко от цигарата си, после я захвърли на земята.
Те приближаваха, и той беше готов да ги посрещне. Той пристъпи пред портата и остана така, висока и самотна фигура, а зад него от двете му страна се издигаха каменните стени на сградите.
Глава 5
На идване Джад не бе пропуснал да забележи начина, по който сградите на фермата диктуваха прохода през Гап. Това също беше нещо, за което бяха длъжни да го предупредят. Как бе пропуснал Уилър да му го съобщи?
Цепнатините ва скалните стени представляваха амбразури за стрелба, и той само с един поглед проумя, че стигнеше ли се до стрелба, двама души спокойно можеха да защитават Гап срещу петдесет. Челюстта му се втвърди при вида на безгрижно застаналата фигура на Клей Бел пред портата.
В следващия миг зърна и Колийн Райли и беззвучно изпсува. Какво бе накарало това момиче да дойде в този пущинак толкова рано?
На двадесетина ярда пред Бел Девит опъна поводите на коня.
— Прокарваме маршрут до дървесината на Дийп Крийк — произнесе той. — Можем ли да прокараме оттук гатера?
— Тук пътят е затворен.
— Така ли? — Девит се отпусна върху рога на седлото си. — Вие се осмелявате да блокирате обществен път? Маршрутът на дилижанса?
Клей Бел не бързаше; зави си спокойно цигара преди да продължи. Искаше да изчака и останалите конници на Девит. А и освен това не беше трудно да се забележи, че човекът пред него нервничеше.
— Има вече петнадесет години откак дилижансът вече не минава оттук. А пътят минава през Тинкърсвил. На никого не е било позволено да мине оттук откакто аз се нанесох, без специално разрешение.
Девит усети как го обзема студен гняв. За капак и Колийн беше тук свидетел на неговото унижение.
— Прекалено много си позволяваш, Бел. Ти си просто един натрапник, незаконно настанил се на държавна земя. Вие, фермерите се опитвате да обсебите цели участък без да имате за това и най-малкото законно право.
Клей се усмихна и пъхна цигарата между устните си. Преднамерено не бързаше.
— Ти си умен мъж, Девит. Трябваше да хвърлиш едно око на моите права на собственост върху земята преда да започваш каквото и да е. Аз съм подал молба за закупуване на този участък и съм получил разрешението. Притежавам всичката земя в Емигрант Гап, заедно с всичко, което е върху, под и в нея. Освен това — добави той, — притежавам също така и хиляда акра в подножието на прохода. Ти не можеш да направиш и крачка през земята ми с каквото и дървосекаческо оборудване да си се домъкнал, нито сега, нито когато и да било по-късно.