— Кой е там горе?
— Никой. Местността е такава, каквато си е от сътворението. Няма даже и трапери. — Тинкър размести огромната си маса върху стола. — на цели мили гори със страхотна дървесина, от която могат да паднат чудни пари. Така си сто и си чака стопанина.
И когато утринното слънце огря хълмовете, той вече беше сред тях. Всичко беше така, както му го беше описал ]Тинкър, и дори още по-хубаво. Беше започнал да майстори първата колба още същата сутрин, довърши я и после после направи и един корал преди да се върне в града. После прати да извикат Ханк Рууни и нещата бяха поели обичайния си ход.
До този момент не беше имало и най-малкото смущение в напредъка на Б-Бар, а областта беше добър пазар за говеждото му месо, защото фермите тук не изобилстваха. Навред имаше пръснати мини, а миньорите ядяха говеждо. Можеше да посрещне текущите разходи с местните продажби, така че започна да уголемява стадата си.
Джад Девит изглеждаше сигурен в себе си и сигурно вече бе оформила плановете си как да изсече цялата област около Дийп Крийк. Явно беше много бърз и потаен в начинанията си, защото до този момент до ушите на Бел не беше достигнала дори и най-малкия слух за това, какво се готвеше на участъка му.
Бел се отдалечи от дима на Тинкър и свърна в салона през ветрилообразните врати. Още един чифт такива врати делеше салона от фоайето на хотела. Приближи се до бара, отбелязвайки си наум присъствието и на двама мъже с вълнени ризи и панталони навити до крачолите.
Най-близкият дървосекач се извърна и му хвърли поглед. Беше едър и груб мъж с широко, но приятно лице, корав и набит, но с добро настроение.
— Ти май си нямаш друга работа, та си търсиш белята, каубой! Оня там, дето говореше с теб, беше Джад Девит Бика!
— Така ли?
В момента съзнанието му беше изцяло обсебено от мисълта за участъка на Дийп Крийк. Не биваше да има никакви провали на този етап. Пашата му беше необходима да качи добитъкът му за пазара, и ако някакви проблеми го принудеха да ги махне от това изумително пасище и да ги премести в изсъхналите и напукани равнини, където тревата още сега беше беше жълта, той щеше да загуби десетки фунта живо тегло от всяко животно, а с него и много пари. Колкото по-тежки бяха животните му, толкова повече щеше да получи за тях на пазара, а той имаше голяма нужда от пари. А за капак на всичко в равнините нямаше да капне и капка дъжда в близките три месеца.
Дървосекачът обаче не се отказваше така лесно.
— Джад е прегазвал и къде по-юначни от теб! Виждал съм го да търкаля трима, даже четирима като теб наведнъж! Стане ли дума за сечене на дърва, земя или жена, Джад винаги получава онова, което иска, и можеш да заложиш и последния си долар, че ако е решил да изсече целия участък на ДИйп Крийк, ще го направи!
— Няма да може.
— При него такава дума не съществува в речника му! — Едрият дървосекач се приближи още. — Казвам се Уот Уилямс, каубой, и работя от доста време при Джад Бика. Той каза, че ония гори са негови, и точка! Има и още нещо, — приведе се доверително към Бел едрият мъжага — той ще докара петдесет от най-здравите дървосекачи в страната да работят за него!
Бел гаврътна чашата си и се извърна от бара. Уот Уилямс му се ухили в лицето. Целият кипеше от чувство за хумор и жажда да си почеше ръцете. Имаше широки рамене и големи ръце, а току-що беше обърнал две двойни чаши.
— Бел — повика го той, запътвайки се подир него — с удоволствие приемам офертата ти, която предложи на шефа, още сега!
Уот замахна още докато изговаряше последните думи. Клей обаче ясно б видял намерението му още преди движението. Беше разбрал какво му е на ума на мъжа още докато той пресичаше залата, по начина, по който движеше краката си. И в мига, в който Уот замахна, Клей се дръпна назад и заби един ляв и десен юмрук в лицето му. Левият удар се стовари в окото на Уилямс тъкмо в мига, в който влизаше, но десният попадна твърде назад към ухото. Уот залитна, но въпреки всичко се опита да запази равновесие. Бел пристъпи напред и когато Уилямс отново влезе, той финтира, и после му стовари един съкрушителен десен прав в челюстта. Ударът сякаш закова Уилямс във въздуха докато правеше крачка напред, той се олюля и рухна в праха, стоварвайки се като отсечен с брадва.
Бел изгледа приятеля на рухналия дървосекач, но онзи на бара само го изгледа със зяпнала уста, сякаш не вярващ на очите си. Бел се обърна и влезе в хотелското фоайе.
Ед Милър вдигна глава над счетоводната книга, отбелязвайки си наум раздраните кокалчета, и си извлече необходимите заключения. Той беше необщителен мъж с минало, за което никой от околните си нямаше и най-малка представа. Притежаваше таланта да научава почти всичко, които ставаше в Тинкърсвил без дори да проявява и най-малкия видим интерес.